Водопроводната мрежа у нас: Само една пета в добро състояние

Едва 20% от водопроводите в България са в добро състояние. Вместо необходимите 1500 км тръби годишно, у нас се подменят около 300 км, сочат данни на една от водещите строителни компании в сектора.

По информация на Българския ВиК холдинг през последните десет години са усвоени 4,5 млрд. лв. за подобряване на водната инфраструктура, въпреки че първоначално по проекти на Световната банка са били предвидени 12 млрд. лв. Почти във всички региони на страната водопроводната мрежа е в сериозно влошено състояние.

„Повече от 80% от тръбите са амортизирани. Според доклад на Световната банка нуждите на ВиК сектора – както за водопроводи, така и за канализация – възлизат на около 32 млрд. лв.“, заяви Благой Козарев, генерален директор и председател на УС на една от най-големите строителни фирми.

Недостиг на инвестиции и изоставане в подмяната

„Водопроводната мрежа у нас е около 75 000 км. За да бъде поддържана, трябва да сменяме около 1500 км на година, но реално се подменят едва 300 км. Това означава, че всяка година мрежата се амортизира още повече“, допълни Козарев.

Финансовите възможности на водните дружества са ограничени и това спира сериозните инвестиции в сектора.

„От предвидените 12 млрд. лв. по програмата на Световната банка за периода 2015–2025 г. досега са използвани 4,5 млрд. лв.“, посочи проф. д-р инж. Ганчо Димитров, председател на Надзорния съвет на Български ВиК холдинг.

Проблемни региони – примерът Плевен

Особено тежко е положението в Плевен, където мрежата е по-дълга и с по-големи диаметри в сравнение с други градове със сходно население. Там все още функционират множество стоманени и етернитови тръби с изтекъл експлоатационен срок.

Въпреки трудностите, всяка година се изпълняват инвестиционни програми. Но, както уточнява проф. Димитров, повишените разходи за ремонти биха довели и до поскъпване на водата, затова трябва да се намери баланс между вложените средства и цената за потребителите.

Възможни решения

Експертите посочват като най-бързи мерки:

• намаляване на загубите в най-критичните участъци,
• регулиране на налягането, за да се въведе само нощен режим на водата,
• търсене на алтернативни водоизточници.

Дългосрочно проблемът може да бъде решен единствено чрез изграждане на нови язовири и системна подмяна на мрежата.

Европейски програми и скрити трудности

До момента повечето ремонти са извършени по европейски програми. Държавата обяви готовност да вложи повече средства, но според експертите често възникват и „куриозни случаи“.

„Например – изграждаме пречиствателна станция, но трябва да осигурим и охрана. Това е оперативен разход, който не може да бъде финансиран от програма за околна среда, но остава тежест за ВиК операторите“, коментира Козарев.

Водни ресурси и качество на водата

Въпреки засушаването, България разполага с относително богати водни ресурси – над средното европейско ниво както като обем, така и на човек от населението, сочат данни на Изпълнителната агенция по околна среда.

Проблем остава качеството на питейната вода в определени райони, сред които Хасково и Брезник. Въпреки това, според експерта от ИАОС Илияна Ангелова, тенденцията е за постепенно подобряване както в дългосрочен, така и в краткосрочен план:
„Все още има водни тела в риск, но за тях вече са изготвени конкретни мерки за постигане на добро екологично и химично състояние.“