Франция се подготвя за масови национални протести в четвъртък, 18 септември, като властите очакват по улиците да излязат около 800 000 души.
- Реклама -
Синдикатите призовават гражданите да се включат в общонационална стачка срещу спорния проектобюджет, който те определят като „финансова касапница“ – опит на властите да овладеят нарастващия държавен дълг. Очакват се сериозни смущения в движението по пътищата, както и в железопътния и въздушния транспорт. Много училища ще останат затворени.
Протестите идват седмица след като президентът Еманюел Макрон назначи своя доверен съюзник Себастиен Льокорню за премиер – ход, целящ да овладее задълбочаващата се политическа криза. Предшественикът му Франсоа Байру загуби вот на доверие в парламента, след като се опита да прокара строг бюджет на съкращенията.
Миналата сряда около 200 000 души участваха в спонтанни демонстрации след призиви в социалните мрежи за блокиране на страната. Сега властите прогнозират значително по-голяма мобилизация на фона на общественото недоволство от политическата безизходица и високата цена на живота. Очакват се най-малко 250 шествия в различни градове.
Предстоящите протести се очаква да бъдат съизмерими с демонстрациите от 2023 г. срещу пенсионната реформа, когато броят на участниците варираше между 280 000 и над милион души.
Оттеглящият се вътрешен министър Брюно Ретайо предупреди силите на реда за „сериозен риск от обществени безредици“, провокирани от малки групи крайнолеви активисти. Той заяви, че няма да се толерира вандализъм и предупреди за възможни саботажи и блокади още от сряда вечерта.
За осигуряване на реда ще бъдат разположени около 80 000 полицаи в цялата страна.
Франция се подготвя за масови национални протести в четвъртък, 18 септември, като властите очакват по улиците да излязат около 800 000 души.
- Реклама -
Синдикатите призовават гражданите да се включат в общонационална стачка срещу спорния проектобюджет, който те определят като „финансова касапница“ – опит на властите да овладеят нарастващия държавен дълг. Очакват се сериозни смущения в движението по пътищата, както и в железопътния и въздушния транспорт. Много училища ще останат затворени.
Протестите идват седмица след като президентът Еманюел Макрон назначи своя доверен съюзник Себастиен Льокорню за премиер – ход, целящ да овладее задълбочаващата се политическа криза. Предшественикът му Франсоа Байру загуби вот на доверие в парламента, след като се опита да прокара строг бюджет на съкращенията.
Миналата сряда около 200 000 души участваха в спонтанни демонстрации след призиви в социалните мрежи за блокиране на страната. Сега властите прогнозират значително по-голяма мобилизация на фона на общественото недоволство от политическата безизходица и високата цена на живота. Очакват се най-малко 250 шествия в различни градове.
Предстоящите протести се очаква да бъдат съизмерими с демонстрациите от 2023 г. срещу пенсионната реформа, когато броят на участниците варираше между 280 000 и над милион души.
Оттеглящият се вътрешен министър Брюно Ретайо предупреди силите на реда за „сериозен риск от обществени безредици“, провокирани от малки групи крайнолеви активисти. Той заяви, че няма да се толерира вандализъм и предупреди за възможни саботажи и блокади още от сряда вечерта.
За осигуряване на реда ще бъдат разположени около 80 000 полицаи в цялата страна.
