България трябва да пренасочи фискалната си политика – от стимулиране на потреблението към насърчаване на дългосрочни инвестиции. Това е една от основните препоръки в заключителния доклад на мисията на Международния валутен фонд (МВФ), ръководена от Фабиан Борнхорст.
- Реклама -
Според експертите усилията трябва да се съсредоточат върху мобилизиране на повече приходи, за да се финансират ключови сфери като инфраструктурата, здравеопазването и образованието, както и да се намалят социалните неравенства.
Ключови препоръки
МВФ посочва три основни направления:
Фискална политика – затягане на бюджета и стимулиране на качествени инвестиции.
Финансов сектор – продължаване на строгия надзор за овладяване на кредитните рискове.
Структурни реформи – ускоряване на мерките за повишаване на производителността, интеграция в единния европейски пазар и гарантиране на ефективното усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Еврозоната като стратегическа цел
Докладът определя приемането на еврото като „ключов етап“ за България – възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на растежа. Отбелязва се напредъкът на страната: одобряването на бюджета за 2025 г., предоговарянето на ПВУ и запазването на силен икономически импулс въпреки високата инфлация.
„Икономическата активност ще остане стабилна, подкрепена от солидно вътрешно потребление“, отбелязват от МВФ, но предупреждават за рискове от прегряване, ако не се приложат внимателно калибрирани политики.
Инфлация и доходи
Очаква се инфлацията да се забави до около 3,5% средно за 2025–2026 г. Високият ръст на заплатите сближава доходите с тези в ЕС, но същевременно натиска цените нагоре, тъй като нарастват по-бързо от производителността.
Финансовата стабилност – силна, но с рискове
Банките в България остават добре капитализирани и ликвидни, с едни от най-високите буфери в ЕС. Въпреки това бързият ръст на ипотечното кредитиране и 15% поскъпване на жилищата увеличават системните рискове. Част от заемите се насочват към необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително ограничава достъпността на жилища за домакинствата.
Затова МВФ приветства засиления контрол на БНБ върху пазара на недвижими имоти.
Рискове пред перспективата
Докладът предупреждава, че:
силното вътрешно търсене може да удължи инфлационния натиск;
външната нестабилност и геополитическото напрежение могат да забавят растежа;
липсата на политическа предвидимост след еврозоната може да подкопае реформите.
„За да реализира напълно ползите от еврото и да избегне макрофинансови дисбаланси, България трябва да засили фискалната дисциплина, да ускори реформите и да гарантира предвидима политическа среда“, се казва в анализа на МВФ.
България трябва да пренасочи фискалната си политика – от стимулиране на потреблението към насърчаване на дългосрочни инвестиции. Това е една от основните препоръки в заключителния доклад на мисията на Международния валутен фонд (МВФ), ръководена от Фабиан Борнхорст.
- Реклама -
Според експертите усилията трябва да се съсредоточат върху мобилизиране на повече приходи, за да се финансират ключови сфери като инфраструктурата, здравеопазването и образованието, както и да се намалят социалните неравенства.
Ключови препоръки
МВФ посочва три основни направления:
Фискална политика – затягане на бюджета и стимулиране на качествени инвестиции.
Финансов сектор – продължаване на строгия надзор за овладяване на кредитните рискове.
Структурни реформи – ускоряване на мерките за повишаване на производителността, интеграция в единния европейски пазар и гарантиране на ефективното усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Еврозоната като стратегическа цел
Докладът определя приемането на еврото като „ключов етап“ за България – възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на растежа. Отбелязва се напредъкът на страната: одобряването на бюджета за 2025 г., предоговарянето на ПВУ и запазването на силен икономически импулс въпреки високата инфлация.
„Икономическата активност ще остане стабилна, подкрепена от солидно вътрешно потребление“, отбелязват от МВФ, но предупреждават за рискове от прегряване, ако не се приложат внимателно калибрирани политики.
Инфлация и доходи
Очаква се инфлацията да се забави до около 3,5% средно за 2025–2026 г. Високият ръст на заплатите сближава доходите с тези в ЕС, но същевременно натиска цените нагоре, тъй като нарастват по-бързо от производителността.
Финансовата стабилност – силна, но с рискове
Банките в България остават добре капитализирани и ликвидни, с едни от най-високите буфери в ЕС. Въпреки това бързият ръст на ипотечното кредитиране и 15% поскъпване на жилищата увеличават системните рискове. Част от заемите се насочват към необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително ограничава достъпността на жилища за домакинствата.
Затова МВФ приветства засиления контрол на БНБ върху пазара на недвижими имоти.
Рискове пред перспективата
Докладът предупреждава, че:
силното вътрешно търсене може да удължи инфлационния натиск;
външната нестабилност и геополитическото напрежение могат да забавят растежа;
липсата на политическа предвидимост след еврозоната може да подкопае реформите.
„За да реализира напълно ползите от еврото и да избегне макрофинансови дисбаланси, България трябва да засили фискалната дисциплина, да ускори реформите и да гарантира предвидима политическа среда“, се казва в анализа на МВФ.
Освен това Сакскобургготска е осъдена да заплати 17 953 лева – сумата, равняваща се на стойността на автомобила, който е управлявала. Ако колата беше нейна собственост,
