След провала на последните дипломатически усилия в петък, Съветът за сигурност на ООН възстанови мащабните санкции срещу Иран. Решението идва осем години след като ограниченията бяха отменени с ядреното споразумение от 2015 г., което се разпадна след едностранното оттегляне на САЩ при първия мандат на Доналд Тръмп.
Провалени преговори и противопоставяне
Германия, Франция и Великобритания (Е-3)поведоха процеса за възстановяване на санкциите, обвинявайки Техеран, че не спазва ангажиментите си. Опитите на Китай и Русия да отложат решението с шест месеца не събраха достатъчна подкрепа в Съвета за сигурност.
Преговорите в последния момент между европейски представители и иранския президент Масуд Пезешкиан в Ню Йорк приключиха без резултат.
„Съединените щати предадоха дипломацията, но именно E-3 я погребаха“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи пред ООН.
Новите/старите санкции
Санкциите включват:
- оръжейно ембарго;
- забрана за обогатяване на уран;
- ограничения за балистични ракети, способни да носят ядрени бойни глави;
- замразяване на активи и забрана за пътуване на ирански лица и организации;
- право на държавите да инспектират товари на „Iran Air“ и „Iran Shipping Lines“.
Вашингтон е поискал от Техеран да предаде целите си запаси от обогатен уран в замяна на тримесечно отлагане на санкциите. Пезешкиан определи искането като „неприемливо“.
Реакцията на Иран
Иран осъди решението като „нечестно, несправедливо и незаконно“. Президентът Пезешкиан подчерта, че страната му не се стреми към ядрено оръжие и поиска гаранции, че Израел няма да атакува ядрените обекти на Иран.
„Не е настъпил краят на света. Ако сме слаби, те ще ни смажат. Но ако сме единни, няма страх от тази криза“, каза Пезешкиан пред иранската телевизия.
Техеран извика посланиците си от Лондон, Париж и Берлин за консултации и предупреди за по-остри ответни мерки.
Вътрешен натиск и икономическа криза
Иранските депутати вече обсъждат възможността за напускане на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). Председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф предупреди, че страните, които спазват новите санкции, ще се сблъскат със „сериозен отговор“.
Санкциите идват на фона на тежка икономическа криза – риалът е на рекордно ниско ниво, цените на основни храни растат, а населението се страхува от възможен военен сблъсък с Израел или САЩ, коментира „Политико“.
Международни реакции
Американският държавен секретар Марко Рубио похвали европейските държави за „решителен акт на глобално лидерство“, като подчерта, че „дипломацията все още е опция, ако Иран приеме преки преговори“.
Експерти обаче предупреждават, че липсата на достъп на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) до ядрените обекти увеличава риска от грешни преценки и нови военни удари.
Иран продължава да разполага със запаси от уран, обогатен до 60% – ниво, което е под прага за ядрено оръжие (90%), но достатъчно за производство на няколко бомби, ако Техеран реши да премине към оръжейна програма.