Унгарският писател Ласло Краснахоркай, често наричан „повелителят на апокалипсиса“, е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература. Авторът е отличен за своя уникален стил и дълбоките си изследвания на хаоса, реда и човешката природа, съобщи АФП.
Хипнотичен разказвач и „майстор на апокалипсиса“
„Той е хипнотичен автор. Въвлича те в своя свят, докато неговото виждане за ред и хаос не се превърне в твое собствено“, казва поетът и преводач Джордж Сиртес, който превежда творбите на Краснахоркай на английски.
С това отличие 71-годишният писател става вторият унгарец, удостоен с Нобеловата награда за литература след Имре Кертес, отличен през 2002 г. за романа „Без съдба“.
От комунистическа Унгария до световното признание
Роден през 1954 г. в град Дюла, Краснахоркай израства в средностатистическо еврейско семейство. Преживяванията му под комунистическия режим и пътуванията му из света – особено престоят му в Западен Берлин през 1987 г. – оформят неговия мрачен, философски стил.
Самият той определя писането си като „реалността, разгледана до точката на лудост“.
Краснахоркай е известен със своите дълги изречения, липсата на абзаци и обсесивна дълбочина на мисълта, което го превръща в предизвикателен, но обожаван автор в родината си и в Германия, където живее дълги години.
„Сатантанго“ – книгата, която промени унгарската литература
Първият му роман, „Сатантанго“ (1985), изстрелва Краснахоркай на литературната сцена. Произведението е описвано като „бавен поток от наративна лава“, в който животът в западнало комунистическо село се превръща в алегория за разпад и безнадеждност.
„Това е книга за хора, които търсят нещо различно от забавление… хора, които имат вкус към болезнената красота“, казва Краснахоркай.
Романът е екранизиран през 1994 г. от режисьора Бела Тар в седемчасов черно-бял филм, смятан за шедьовър на европейското кино.
От страницата към екрана
Бела Тар адаптира и друг негов роман – „Меланхолията на съпротивата“ (1989) – във филма „Хармониите на Верктмайстер“ (2000). И двете произведения разглеждат дистопични общества, изгубени между хаоса и апокалипсиса.
Стил и вдъхновения
Краснахоркай е сравняван с Самюъл Бекет и Фьодор Достоевски, а покойната критичка Сюзън Зонтаг го нарича „Съвременният унгарски майстор на апокалипсиса, достоен за сравнение с Гогол и Мелвил.“
Литературният критик Джеймс Ууд от The New Yorker определя романа „Война и война“ (1999) като „едно от най-дълбоко смущаващите преживявания, които съм имал като читател“.
Международни отличия и признание
През 2015 г. Краснахоркай получава британската награда „Букър“ за цялостно творчество, с която става първият унгарски лауреат на отличието.
„Надявам се тази награда да ми помогне да намеря нови читатели в англоезичния свят“, каза той тогава, посочвайки Франц Кафка, Джими Хендрикс и японския град Киото като свои вдъхновения.
„Красота в ада“
Попитан за апокалиптичните мотиви в своите произведения, Краснахоркай отговаря с думите, които вече са се превърнали в негов литературен подпис:
„Може би съм писател, който създава романи за читатели, търсещи красотата в ада.“
Щом този толкова добър писател е награден и с Букър,вече ми е ясно кой го е номинирал за Нобелова награда!🤔