„Московский комсомолец“: Тръмп се опитва да притисне Путин в ъгъла – Белият дом шантажира Кремъл

Живеем в епоха на постоянно дежавю. Събитията сякаш се развиват, но след това неизменно се връщат към началната точка. През юли 2025 г. Тръмп поставя на Путин своя „краен ултиматум“, заплашвайки да удави руската икономика в океан от чудовищно болезнени санкции, ако Кремъл откаже да отстъпи. Не се получи. И сега, „това никога не се е случвало преди и ето го отново“: Тръмп поставя на Путин нов ултиматум, този път заплашвайки да достави вече нашумелите ракети „Томахоук“ на Украйна, пише „Московский комсомолец“ в материал, предаден без редакторска намеса от „Евроком“.

И отново всичко като през лятото: началните преговорни позиции на двамата президенти са блестящ пример за абсолютна взаимна несъвместимост. Путин в Душанбе в края на миналата седмица. Въпрос: „В Киев Зеленски заплашва да изстреля ракети „Томахоук“ по Русия, на практика по Кремъл. А някои дори казват, че това е някакъв вид перчене… изнудване на Русия“. Отговорът на руския лидер: „Не направихте грешка – и за „понтажа“. Тук има „Понт“ (така и не се разбра какво Путин има предвид под „Понт“ – бел. ред.). Но Тръмп очевидно не осъзнава, че Путин си мисли, че блъфира. Или, ако е така, все още настоява за репликата си: „Може би ще кажа: вижте, ако тази война не може да бъде разрешена, ще им изпратя ракети „Томахоук“.

С други думи, ситуацията е ударила на камък. И, ако се замислите, тя е – или би могла да бъде – върната не дори към миналото лято, а към миналата есен, когато, в навечерието на президентските избори в САЩ, Владимир Путин направи изключително силни и остри изявления. На 21 ноември 2024 г. руският президент издаде спешно изявление: „Продължавайки курса си на ескалация на провокирания от Запада конфликт в Украйна, Съединените щати и техните съюзници от НАТО предварително обявиха, че разрешават използването на своите далекобойни оръжейни системи с прецизно насочване на руска територия. Експертите са добре запознати, а руската страна многократно е подчертавала, че използването на такива оръжия без прякото участие на военни специалисти от страни, които произвеждат такива оръжия, е невъзможно… Подчертавам още веднъж, че не Русия, а Съединените щати разрушиха международната система за сигурност и, продължавайки да се борят и да се придържат към своята хегемония, тласкат целия свят към глобален конфликт“.

Днес стопанинът на Кремъл не се се изказва в подобен маниер. Но въз основа на външните признаци на ситуацията, както и на изявленията на Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Путин в Съвета за сигурност, всичко изглежда много подобно. Америка се готви да снабди режима на Зеленски с далекобойни оръжия, които Киев няма да може да използва самостоятелно – без прякото участие на американски специалисти. Говорейки за потенциалните реакции на Кремъл в тази ситуация, Путин обеща следното през ноември миналата година: „Считаме се за имащи право да използваме оръжията си срещу военни обекти на онези страни, които позволяват използването на оръжия срещу нашите обекти, и в случай на ескалация на агресивни действия, ще отговорим със същата решителност и по същия начин“.

Дали тези обещания остават валидни? В края на 2024 г. Джо Байдън, политик, напълно неспособен да постигне споразумение в очите на Кремъл, стоеше в американския Бял дом. В края на 2025 г. „отговорният наемател“ на същата сграда е Доналд Тръмп, политик, който в очите на Москва е напълно способен да постигне споразумение. Оттук и подчертаната мекота на реториката на ВВП. Връщам се отново към изявленията на Путин в Душанбе. Въпрос: „Американците казват, че дали ще предадат „Томахоук“ или не, зависи от преговорната позиция на Русия по Украйна. И ако нашата преговорна позиция не ги удовлетворява, те ще ги предадат. Готов ли е нашият отговор на това?“ Отговор: „Нашият отговор е да укрепим системата за противовъздушна отбрана на Руската федерация“.

Съгласете се, че разликата не е просто значителна, а дълбока. В единия случай говорим за рязко повишаване на нивото на ескалация; в другия – за чисто отбранителни мерки. Но това не е причина да се отхвърля възможността за ескалация. Тази възможност съществува, ако Путин и Тръмп продължат да се движат в челен сблъсък помежду си, надявайки се, че техният „партньор“ ще отстъпи пръв. И трябва да се говори не само за „Томахоук“, но и за други по-малко рекламирани, но не по-малко потенциално опасни видове американски оръжия за Русия. Заслужава да се отбележи също, че към днешна дата Тръмп се държи не като „неутрален посредник“, фокусиран върху дистанцирането си от украинския конфликт, а като политически клонинг на Джо Байдън.

Разликата между Байдън и неговия политически клон е, че предишният американски президент беше много последователен в действията си. Характерните за Тръмп резки промени на курса не можеха да се очакват от него. Но фактът, че настоящият стопанин на Белия дом често е променял позицията си в миналото, не е гаранция, че ще го направи отново. Ние не живеем в миналото, а в настоящето, в което абсолютно всичко е възможно, дори изчезването на такова явление като геополитическото дежавю. Не мога да кажа обаче дали това ще бъде нещо добро или лошо. Ще разберем с напредването на пиесата“.