Левоцентристкото правителство на Испания обяви, че през тази година ще бъдат организирани 480 нови събития, посветени на 50-годишнината от смъртта на диктатора Франсиско Франко и възстановяването на демокрацията. Те ще надградят над вече проведените над 150 инициативи под мотото „Испания в свобода“.
- Реклама -
Франко почива на 20 ноември 1975 г. след почти четири десетилетия авторитарно управление. Само две години по-късно Испания провежда първите си демократични избори, а през 1978 г. гражданите одобряват нова конституция, чието приемане днес се отбелязва на 6 декември.
Министърът на демократичната памет Анхел Виктор Торес подчерта, че правителството умишлено се отказва от „централно събитие“ в деня на смъртта на Франко, предпочитайки „празнуване на възстановяването на демокрацията през цялата година“.
„Ние не празнуваме смъртта на диктатора, а началото на края на диктатурата“, заяви Торес.
Призракът на Франко и съвременната крайна десница
Макар правителството да засилва опитите си да изкорени символите на фашисткото минало, надигането на крайната десница в Испания връща спомените за Франко и дори ги романтизира сред част от младите избиратели.
В социалните медии се разпространяват видеа, генерирани от AI, в които Франко коментира съвременни теми, както и ревизионистични материали, а дори нощни клубове пускат техно ремикси на химна от франкистката епоха.
Според проучване на държавната агенция CIS от миналия месец 21,3% от испанците смятат ерата на Франко за „добра“ или „много добра“ – двойно повече в сравнение с 2000 г. Още по-тревожно, 17,3% от младите между 18 и 24 години заявяват, че предпочитат авторитарно управление.
Историческата истина обаче остава непроменена: режимът на Франко е отговорен за десетки хиляди екзекутирани, масови гробове, лагери за принудителен труд, забрана на партии и синдикати, репресии срещу жени и строга цензура.
Разделена страна
Испанците остават силно разделени относно това как да се справят с наследството на диктатурата. От 2018 г. насам правителството на премиера Педро Санчес:
ексхумира останки на жертви от масови гробове,
премахва франкистка символика от обществените пространства,
провежда кампании за значението на демокрацията,
определя места на репресии като пространства на „демократичната памет“.
Консервативната Народна партия и крайнодясната Vox оспорват тези политики, наричайки ги „разделителни“.
Привържениците на Франко твърдят, че при него животът е бил по-достъпен, а държавата – по-стабилна. Историческите и икономически данни обаче показват, че всички ключови икономически показатели се подобряват значително след смъртта му.
Социалните мрежи – нов фронт на ревизионизма
Историкът Стивън Форти смята, че социалните медии играят ключова роля в разпространението на симпатии към авторитаризма и ревизионизма.
„Днешните млади хора не са преживели диктатурата, нито повечето от техните родители“, обяснява той.
Крайно дясната партия Vox увеличава влиянието си, особено сред младите мъже. През юли тази година намерението за гласуване за Vox достига 18,9%, което е исторически максимум.
Непогребаните сенки от миналото
Правителството обещава да разпусне Фондацията „Франко“, но процесът вероятно ще бъде дълъг и съдебен. Председателят ѝ Хуан Чичаро твърди:
„Можете да я закриете, но никога няма да унищожите идеите.“
Емилио Силва, активист за правата на жертвите, подчертава, че наследството на диктатурата продължава да присъства:
„Франко все още е погребан в гробница, платена с моите данъци.“
Паметта като бариера срещу повторение
Кармина Густран, историк и ръководител на официалната програма „Испания: 50 години свобода“, предупреждава, че без по-активна борба срещу дезинформацията и без по-силно образование по история и дигитална грамотност, обществото остава уязвимо.
„Не можеш да затвориш рана, която не е зараснала; ако не се почисти, ще се инфектира.“
Левоцентристкото правителство на Испания обяви, че през тази година ще бъдат организирани 480 нови събития, посветени на 50-годишнината от смъртта на диктатора Франсиско Франко и възстановяването на демокрацията. Те ще надградят над вече проведените над 150 инициативи под мотото „Испания в свобода“.
- Реклама -
Франко почива на 20 ноември 1975 г. след почти четири десетилетия авторитарно управление. Само две години по-късно Испания провежда първите си демократични избори, а през 1978 г. гражданите одобряват нова конституция, чието приемане днес се отбелязва на 6 декември.
Министърът на демократичната памет Анхел Виктор Торес подчерта, че правителството умишлено се отказва от „централно събитие“ в деня на смъртта на Франко, предпочитайки „празнуване на възстановяването на демокрацията през цялата година“.
„Ние не празнуваме смъртта на диктатора, а началото на края на диктатурата“, заяви Торес.
Призракът на Франко и съвременната крайна десница
Макар правителството да засилва опитите си да изкорени символите на фашисткото минало, надигането на крайната десница в Испания връща спомените за Франко и дори ги романтизира сред част от младите избиратели.
В социалните медии се разпространяват видеа, генерирани от AI, в които Франко коментира съвременни теми, както и ревизионистични материали, а дори нощни клубове пускат техно ремикси на химна от франкистката епоха.
Според проучване на държавната агенция CIS от миналия месец 21,3% от испанците смятат ерата на Франко за „добра“ или „много добра“ – двойно повече в сравнение с 2000 г. Още по-тревожно, 17,3% от младите между 18 и 24 години заявяват, че предпочитат авторитарно управление.
Историческата истина обаче остава непроменена: режимът на Франко е отговорен за десетки хиляди екзекутирани, масови гробове, лагери за принудителен труд, забрана на партии и синдикати, репресии срещу жени и строга цензура.
Разделена страна
Испанците остават силно разделени относно това как да се справят с наследството на диктатурата. От 2018 г. насам правителството на премиера Педро Санчес:
ексхумира останки на жертви от масови гробове,
премахва франкистка символика от обществените пространства,
провежда кампании за значението на демокрацията,
определя места на репресии като пространства на „демократичната памет“.
Консервативната Народна партия и крайнодясната Vox оспорват тези политики, наричайки ги „разделителни“.
Привържениците на Франко твърдят, че при него животът е бил по-достъпен, а държавата – по-стабилна. Историческите и икономически данни обаче показват, че всички ключови икономически показатели се подобряват значително след смъртта му.
Социалните мрежи – нов фронт на ревизионизма
Историкът Стивън Форти смята, че социалните медии играят ключова роля в разпространението на симпатии към авторитаризма и ревизионизма.
„Днешните млади хора не са преживели диктатурата, нито повечето от техните родители“, обяснява той.
Крайно дясната партия Vox увеличава влиянието си, особено сред младите мъже. През юли тази година намерението за гласуване за Vox достига 18,9%, което е исторически максимум.
Непогребаните сенки от миналото
Правителството обещава да разпусне Фондацията „Франко“, но процесът вероятно ще бъде дълъг и съдебен. Председателят ѝ Хуан Чичаро твърди:
„Можете да я закриете, но никога няма да унищожите идеите.“
Емилио Силва, активист за правата на жертвите, подчертава, че наследството на диктатурата продължава да присъства:
„Франко все още е погребан в гробница, платена с моите данъци.“
Паметта като бариера срещу повторение
Кармина Густран, историк и ръководител на официалната програма „Испания: 50 години свобода“, предупреждава, че без по-активна борба срещу дезинформацията и без по-силно образование по история и дигитална грамотност, обществото остава уязвимо.
„Не можеш да затвориш рана, която не е зараснала; ако не се почисти, ще се инфектира.“
Проливните дъждове в Северозападна Гърция, придружени от силни ветрове, продължават да създават проблеми, като на много места са регистрирани наводнения по пътищата и свлачища.
Унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Европейския съюз в „лудост“, след като Брюксел обсъжда изпращането на допълнителни 100 млрд. евро финансова помощ за Украйна....
Докато боевете в Украйна продължават, а западните държави предупреждават за изтощение и политическа умора, в Москва се оформя нова линия на публично послание: Русия...
