Search Suggestions
      понеделник, 19.01.26
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Зеленият курс на Европа:Климатичен успех, икономическа болка

          2 декември 2025 | 14:03 600

          Европа постигна това, което дълго обещаваше – рязък спад на въглеродните емисии, но цената се оказа тежка за индустрията и потребителите. Почти две десетилетия след началото на зеления завой континентът е намалил емисиите си с 30% спрямо 2005 г. – повече от САЩ, където спадът е около 17%. Но успоредно с това цените на енергията скочиха, а икономиката започна да буксува.

          - Реклама -

          Водещи европейски икономики като Германия, Великобритания и Италия плащат най-скъпия ток в индустриалния свят. Средните цени на електроенергията за тежката промишленост в ЕС са около два пъти по-високи от тези в САЩ и с около 50% над тези в Китай. Това прави Европа по-малко привлекателна за енергоемки сектори – от тежката химия до центрове за данни и изкуствен интелект.

          Резултатът е видим – компании като Ineos затварят заводи в Германия, ExxonMobil спира производство в Шотландия и заплашва да излезе от европейската химическа индустрия. През последните 15 години търсенето на електроенергия в Европа намалява, отчасти заради високите цени, а фирмите, които искат да разширяват производството си, се сблъскват с ограничения в мрежата и липса на свободен капацитет.

          В Ирландия операторът на електропреносната мрежа наложи мораториум върху нови центрове за данни до 2028 г., след като съществуващите вече потребяват над една пета от електроенергията на страната. В Германия предприемачи получават отговор, че за допълнителен капацитет ще чакат до 2035 г.

          Част от енергийния шок се дължи на скъпия природен газ след пандемията и войната в Украйна, но бизнесът и част от икономистите подчертават, че бързото и агресивно преминаване към възобновяеми източници също има своята цена. Слънцето и вятърът са безплатни, но:

          • нужни са огромни инвестиции в мрежа, батерии и резервни мощности;
          • разходите често се скриват зад субсидии и въглеродни данъци;
          • цените на тока остават трайно високи.

          Консултантски анализи сочат, че „чистата“ енергийна система във Великобритания ще започне реално да спестява пари на потребителите едва около 2044 г., а в Германия картината е сходна. До тогава икономическите щети могат да бъдат значителни.

          Паралелно с това политическият консенсус се пропуква. В много страни расте подкрепата за партии, които представят зеления преход като проект на елита, вреден за работниците и по-бедните региони. Германия се връща към нови газови централи, Норвегия преживя правителствена криза заради правилата на ЕС за възобновяема енергия, а скъпи проекти за зелен водород се отлагат или замразяват.

          Швеция също критикува подхода на някои партньори:

          Основният проблем е, че Европа избра стратегията „или“, а не „и“ – бързо затворени въглищни и газови мощности, преди новите системи да са напълно готови. Докато САЩ, Китай и други държави едновременно разгръщат и възобновяеми, и изкопаеми мощности, Европа:

          • затвори десетки централи на въглища и газ;
          • наложи високи въглеродни данъци;
          • субсидира агресивно вятърна и слънчева енергия.

          Така потребителите плащат и за скъп вносен газ, и за модернизация на мрежата, и за субсидии за зелена енергия. В Обединеното кралство таксите и данъците вече са над половината от сметката за ток. Милиони домакинства ограничават отоплението, а общественото недоволство расте.

          Показателен е примерът с офшорния вятърен парк Seagreen в Шотландия. Въпреки че е символ на „новата ера“, турбините му са спрени над 70% от времето, защото мрежата не може да поеме толкова енергия от север на юг. Вместо това се пускат газови централи по-близо до потреблението, а британците плащат милиарди за „балансиране“ на системата.

          В същото време инвестиционните нужди са колосални – до 3 трилиона евро за десетилетие, само за производство и инфраструктура. Това идва в момент, когато бюджетите вече са под натиск от застаряване на населението, необходими отбранителни разходи и по-високи лихви.

          Застъпниците на зеления преход настояват, че това е болезнен, но временен период и че след изграждането на системата разходите ще паднат рязко. Критиците обаче предупреждават, че в страни като Германия и Великобритания, с малко слънце и зависимост от вятъра, възобновяемата енергия може да остане трайно по-скъпа заради сложността и мащаба на системата.

          Докато Европа търси „повратната точка“, на която зеленият преход започва да се изплаща, една реалност вече е факт.

          Eмисиите намаляват, но цената за домакинствата и индустрията е висока – и политическите, и икономическите последици тепърва ще се усещат.

          Европа постигна това, което дълго обещаваше – рязък спад на въглеродните емисии, но цената се оказа тежка за индустрията и потребителите. Почти две десетилетия след началото на зеления завой континентът е намалил емисиите си с 30% спрямо 2005 г. – повече от САЩ, където спадът е около 17%. Но успоредно с това цените на енергията скочиха, а икономиката започна да буксува.

          - Реклама -

          Водещи европейски икономики като Германия, Великобритания и Италия плащат най-скъпия ток в индустриалния свят. Средните цени на електроенергията за тежката промишленост в ЕС са около два пъти по-високи от тези в САЩ и с около 50% над тези в Китай. Това прави Европа по-малко привлекателна за енергоемки сектори – от тежката химия до центрове за данни и изкуствен интелект.

          Резултатът е видим – компании като Ineos затварят заводи в Германия, ExxonMobil спира производство в Шотландия и заплашва да излезе от европейската химическа индустрия. През последните 15 години търсенето на електроенергия в Европа намалява, отчасти заради високите цени, а фирмите, които искат да разширяват производството си, се сблъскват с ограничения в мрежата и липса на свободен капацитет.

          В Ирландия операторът на електропреносната мрежа наложи мораториум върху нови центрове за данни до 2028 г., след като съществуващите вече потребяват над една пета от електроенергията на страната. В Германия предприемачи получават отговор, че за допълнителен капацитет ще чакат до 2035 г.

          Част от енергийния шок се дължи на скъпия природен газ след пандемията и войната в Украйна, но бизнесът и част от икономистите подчертават, че бързото и агресивно преминаване към възобновяеми източници също има своята цена. Слънцето и вятърът са безплатни, но:

          • нужни са огромни инвестиции в мрежа, батерии и резервни мощности;
          • разходите често се скриват зад субсидии и въглеродни данъци;
          • цените на тока остават трайно високи.

          Консултантски анализи сочат, че „чистата“ енергийна система във Великобритания ще започне реално да спестява пари на потребителите едва около 2044 г., а в Германия картината е сходна. До тогава икономическите щети могат да бъдат значителни.

          Паралелно с това политическият консенсус се пропуква. В много страни расте подкрепата за партии, които представят зеления преход като проект на елита, вреден за работниците и по-бедните региони. Германия се връща към нови газови централи, Норвегия преживя правителствена криза заради правилата на ЕС за възобновяема енергия, а скъпи проекти за зелен водород се отлагат или замразяват.

          Швеция също критикува подхода на някои партньори:

          Основният проблем е, че Европа избра стратегията „или“, а не „и“ – бързо затворени въглищни и газови мощности, преди новите системи да са напълно готови. Докато САЩ, Китай и други държави едновременно разгръщат и възобновяеми, и изкопаеми мощности, Европа:

          • затвори десетки централи на въглища и газ;
          • наложи високи въглеродни данъци;
          • субсидира агресивно вятърна и слънчева енергия.

          Така потребителите плащат и за скъп вносен газ, и за модернизация на мрежата, и за субсидии за зелена енергия. В Обединеното кралство таксите и данъците вече са над половината от сметката за ток. Милиони домакинства ограничават отоплението, а общественото недоволство расте.

          Показателен е примерът с офшорния вятърен парк Seagreen в Шотландия. Въпреки че е символ на „новата ера“, турбините му са спрени над 70% от времето, защото мрежата не може да поеме толкова енергия от север на юг. Вместо това се пускат газови централи по-близо до потреблението, а британците плащат милиарди за „балансиране“ на системата.

          В същото време инвестиционните нужди са колосални – до 3 трилиона евро за десетилетие, само за производство и инфраструктура. Това идва в момент, когато бюджетите вече са под натиск от застаряване на населението, необходими отбранителни разходи и по-високи лихви.

          Застъпниците на зеления преход настояват, че това е болезнен, но временен период и че след изграждането на системата разходите ще паднат рязко. Критиците обаче предупреждават, че в страни като Германия и Великобритания, с малко слънце и зависимост от вятъра, възобновяемата енергия може да остане трайно по-скъпа заради сложността и мащаба на системата.

          Докато Европа търси „повратната точка“, на която зеленият преход започва да се изплаща, една реалност вече е факт.

          Eмисиите намаляват, но цената за домакинствата и индустрията е висока – и политическите, и икономическите последици тепърва ще се усещат.

          google-news
          Последвайте Евроком в Google News

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Най-малко 10 загинали при тежка железопътна катастрофа в Южна Испания – ОБНОВЕНА

          Най-малко 10 души загинаха, а няколко бяха ранени след сблъсък на два влака в Южна Испания, съобщиха спешните служби. Първоначално полицейски говорител съобщи за пет...

          Антонио Хосе Сегуро води на първия тур на президентските избори в Португалия

          Социалистическият кандидат Антонио Хосе Сегуро води на първия тур на президентските избори в Португалия, показват два екзитпола, поръчани от местна телевизия. Крайнодесният кандидат Андре Вентура,...

          ЕС свиква извънредна среща заради заплахите на Тръмп за мита заради Гренландия

          Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че лидерите на ЕС ще се срещнат в следващите дни, за да обсъдят заплахата на президента на...
          Вашият коментар
          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions