Писателят и сценарист Иво Сиромахов публикува обширен и критичен текст в социалните мрежи, озаглавен „Краят на българската журналистика“, в който остро атакува качеството на медийната среда у нас. Публикацията бързо предизвика широк обществен отзвук заради съдържащите се в нея тежки оценки към различни видове журналисти – новинарски, политически, спортни и светски.
Критика към сензационния подход в новините
Сиромахов обвинява редакциите в налагане на „извратен култ към трагедията“, като според него катастрофите с жертви са превърнати в основен инструмент за рейтинг.
„Редакторите им налагат някакъв извратен култ към трагедията… Ако има жертви – идеално, слагаме я първа новина.“
Той осмива практиката репортери да задават неуместни въпроси на близки на загинали хора:
„Пращат репортер да бута микрофон в лицата на близките и да ги пита ‘как се чувствате?’. С такива въпроси ще вземеш ‘Пулицър’, гаранция.“
Сатира срещу клишетата в репортажите
Авторът коментира и традиционните празнични включвания:
„Задължително включват зъзнещ репортер, който да осведоми колко автомобила са напуснали столицата преди празниците.“
Не липсва и критика към ежегодните репортажи за цените на шарана:
„Други обикалят рибните борси… но с чувство за изпълнен журналистически дълг.“
Спортните журналисти и „празните въпроси“
Сиромахов се подиграва с клишетата в спортните интервюта:
„След мач винаги питат голмайстора: ‘Щастлив ли си от гола?’. Не, бате, супернещастен е, че е вкарал.“
Най-острата критика: политическата журналистика
Според него политическите репортери „клечат цял ден пред Пеевски и Борисов“, като не задават въпроси и безкритично препредават монолозите им.
„Какъв е смисълът да се бутате, при положение че всички ще излъчите едно и също?“
Той твърди, че част от политическите журналисти действат като пиари на партии:
„Стават двойни агенти – уж журналисти, а тайно работят в полза на партия. После ще ги кандидатират за кметове.“
Сиромахов се подиграва и на анализаторите
„Кви сте вие, врачки ли сте? Как стигнахте до тия изводи, боб ли хвърляхте?“
Остра сатира към телевизионните студиа
Той определя водещите като зависими от контрол в слушалките:
„Безропотни мъпети, които изричат това, което политкомисарят им диктува.“
Светската журналистика – „изригвания“ от социалните мрежи
Авторът описва светските репортери като хора, които следят профили на известни личности и препечатват всичко, което публикуват:
„Най-трудната част е да измислят кликбейт заглавие.“
Привежда и примери като:
„Пенка на Рачков отново го направи!“ „Джулиана Гани със скандални разкрития…“
Положителните примери: Сиромахов хвали телевизия „Евроком“
В цялостния мрачен тон на публикацията, авторът посочва само два положителни примера, сред които най-ясно откроява:
„…има разбира се и някои щастливи изключения – ТВ Евроком…“
Това е едно от малкото директни признания в текста, показващи одобрение към медия, която според него запазва независимост и качество на журналистиката. Другата спомената от Сиромахов медия е „Оффнюз“.
Заключение: обществото е причината за състоянието на журналистиката
Сиромахов твърди, че вината не е само на медиите, а на липсата на готовност на обществото да плаща за качествена журналистика:
„Ако отказвате да им платите, за да ви казват истината, някой друг ще им плаща, за да ви лъжат.“
Текстът завършва с цитат от Христо Ботев:
„Българската журналистика прилича на нас с вазе… Когато публиката няма нужда за здрава храна – за шарлатаните се открива широко поле.“
