В остър геополитически анализ Дахер Фарид Дахер разобличава двойните стандарти на американската външна политика спрямо Венецуела и Иран, припомняйки историческите връзки на американския елит с търговията на опиум и грешките на миналото.
В своя последен коментар, предизвикан от медийните анализи за кризата във Венецуела, Дахер Фарид Дахер отправя яростна критика към западния наратив, който приписва конфликта единствено на трафика на наркотици. Според него това е лицемерен претекст, зад който прозират икономически интереси и борба за контрол над най-големите петролни залежи в света.
Историческата ирония на „наркотрафика“
Дахер нарича „смешно“ твърдението на телевизионните експерти, че режимът във Венецуела е атакуван заради наркотици, и припомня неудобни исторически факти за генезиса на богатството на някои от най-влиятелните американски фамилии.
„Едни от най-великите и влиятелни американски фамилии трупат състоянието си именно чрез търговия с наркотици,“ посочва авторът.
Той дава за пример дядото на президента Рузвелт – Уорън Делано, натрупал милиони от търговия с опиум в Китай по време на Опиумните войни, както и фамилията Форбс (свързана с бившия държавния секретар Джон Кери). Анализаторът не пропуска да спомене и Роджър Клинтън, брат на бившия президент Бил Клинтън, арестуван за трафик на наркотици през 80-те години.
Според логиката на Дахер, ако наркотиците бяха истинската причина за военни интервенции, САЩ би трябвало да нападнат цяла Латинска Америка, включително най-големите производители – Колумбия, Боливия и Перу, или дори България, която по думите му се е превърнала в „разпределителна гара“.
Венецуела: От бейзбола до петрола
Анализът подчертава, че Венецуела е единствената страна от КОНМЕБОЛ (Южноамериканската футболна конфедерация), където „бейзболът е религия, а не футболът“ – доказателство за дългогодишното американско влияние.
Дахер е категоричен, че именно американските „марионетки“ от миналото, като Карлос Андрес Перес, са довели населението до просешка тояга чрез корупция и репресии. Това, според него, е породило и „лудостта“, довела на власт Уго Чавес и Николас Мадуро като реакция срещу експлоатацията.
„Това е последният им шанс да погълнат и овладеят страната с най-големите доказани залежи на петрол,“ предупреждава той, като поставя въпроса дали САЩ ще се поучат от грешките си и ще предложат нещо на страната, вместо само да взимат ресурс.
Паралелът с Иран и операция „Аякс“
Текстът прави директен паралел със ситуацията в Иран и свалянето на демократично избрания Мохамед Мосадък чрез операция „Аякс“. Дахер припомня как желанието на Мосадък да национализира петролните полета и да осигури справедлив дял за народа си (вместо налаганите 10%) е довело до преврата срещу него и инсталирането на Шах Пахлави.
„Свалиха го, като наеха ислямисти, които по-късно дойдоха на власт и свалиха Шах Пахлави, защото хората гладуваха, а приближените му се къпеха в мляко,“ пише Дахер.
Урокът, който Вашингтон отказва да научи
Заключението на анализа е мрачно предупреждение към Запада. Дахер Фарид Дахер твърди, че бедността в тези региони е пряк резултат от „незаконни блокади и пиратско отвличане на стокови кораби“.
Посланието е ясно: Когато присвояваш ресурси, трябва да даваш нещо в замяна. Ако САЩ не променят методите си и не се научат да правят политика, която носи полза и за местното население, доверието в тях ще изчезне безвъзвратно.