На фона на засилващата се поляризация, разпространението на дезинформация и нарастващите икономически тревоги, стабилността на представителните демокрации по света ще бъде сериозно изпитана през 2026 г.. Избори на всички континенти ще поставят на карта доверието в свободните и честни изборни процеси, пише The Conversation.
Предстоят четири ключови вота, които могат или да затвърдят демократичните норми, или да задълбочат кризата на легитимност в демократичните системи.
1. Междинни избори в САЩ
Насрочени за 3 ноември 2026 г., междинните избори в Съединените щати ще определят състава на всички 435 места в Камарата на представителите и една трета от 100-те места в Сената.
Исторически партията, която контролира Белия дом, често губи позиции на междинен вот. Това превръща изборите през 2026 г. в сериозно предизвикателство за президента Доналд Тръмп, чиято политическа стратегия разчита на силна подкрепа в Конгреса – както за прокарване на законодателни инициативи, така и за утвърждаване на съдебни назначения и ограничаване на институционалния контрол върху изпълнителната власт.
Актуалните социологически данни сочат, че републиканците могат да загубят контрола над Камарата на представителите, а мнозинството им в Сената да се свие до две или три места. Още по-значимо е, че този вот ще бъде изпитание за демократичния дух на САЩ две години след началото на втория мандат на Тръмп.
2. Бразилия – завръщане към нормалността или нова криза?
На 4 октомври бразилците ще гласуват за президент, Национален конгрес, както и за губернатори и щатски законодателни органи.
Действащият президент Луис Инасио Лула да Силва, на 79 години, се стреми към безпрецедентен четвърти мандат.
Политическата му кариера е белязана от драматични обрати – от осъдителна присъда за корупция и пране на пари през 2017 г., която го извади от изборите през 2018 г., до освобождаването му през 2019 г. и окончателната отмяна на присъдата две години по-късно. Това отвори пътя за завръщането му на власт след оспорена победа над тогавашния президент Жаир Болсонаро.
Третият мандат на Лула започна с неуспешен опит за преврат в началото на 2023 г., организиран от Болсонаро и негови съюзници. Болсонаро получи 27 години затвор за ролята си в тези събития.
Обществените оценки за управлението на Лула са дълбоко разделени – около една трета от бразилците го оценяват положително, друга една трета – негативно, а останалите заемат междинна позиция.
С потвърдената кандидатура на Флавио Болсонаро, най-големия син на Жаир Болсонаро, изборите ще покажат дали болсонаризмът може да оцелее под ново лидерство и дали Бразилия е способна да преодолее скорошната си история на политическа нестабилност и крайна поляризация.
3. Бангладеш – исторически шанс за поколението Z
Парламентарните избори в Бангладеш през февруари предлагат рядка възможност за реално свободен, честен и конкурентен вот – нещо, което страната не е виждала от повече от 15 години.
За активистите от поколението Z, които изиграха ключова роля в свалянето на авторитарното правителство на министър-председателя Шейх Хасина през 2024 г., този момент е решаващ.
След студентските протести вакуумът във властта беше запълнен от служебно правителство, оглавено от носителя на Нобеловата награда за мир Мухамад Юнус. Неговата мисия беше възстановяване на независимостта на институциите, подкопани от продължителното еднопартийно управление.
Повече от година по-късно администрацията работи за укрепване на съдебната система, избирателната комисия и медиите. Паралелно с това младежките лидери се опитват да превърнат протестната енергия в политическо представителство чрез Националната гражданска партия. Появата ѝ е знак за рядък преход „отдолу нагоре“ в държава, в която близо 40% от населението е под 18 години.
4. Квебек – нов тласък към независимостта?
Общите избори в Квебек на 5 октомври поставят различен, но не по-малко значим тест за демокрацията. Вотът ще бъде силно доминиран от темите за идентичност, език и национална принадлежност в рамките на канадската федерация.
Изборите ще се проведат на фона на оспорвани закони, които задължават използването на френския език и разширяват държавния секуларизъм. Тези политики ще изведат на преден план екзистенциални въпроси за бъдещето и суверенитета на Квебек.
Кампанията ще се превърне в битка за франкофонския електорат между управляващата центристко-дясна коалиция Coalition Avenir Québec, Либералната партия на Квебек и възраждащата се Parti Québécois. По последни данни именно тя води в социологическите проучвания и открито е поела ангажимент за организиране на трети референдум за независимост.
Изборите през 2026 г. няма да бъдат просто национални събития. Те ще се превърнат в глобален тест за устойчивостта на демокрацията, доверието в институциите и способността на обществата да излизат от дълбоки политически кризи.