Турските власти са арестували най-малко 29 журналисти през 2025 г., показват докладите на BIA Media Monitoring Reports – поредица от изследвания за нарушения на свободата на медиите, които установяват все по-честа употреба на съдилища, полиция и регулатори за натиск върху критичната журналистика.
Докладите, публикувани от програмата за медийна свобода на новинарската платформа „Бианет”, документират арести, съдебни преследвания, глоби за телевизионни оператори и онлайн цензура, засягащи журналисти и медии в цяла Турция. Организации за защита на медийните права отбелязват, че тези мерки показват устойчив модел на правен и икономически натиск върху независимата журналистика.
Освен лишените от свобода журналисти, през 2025 г. още 58 души от гилдията са били задържани или привикани за разпит. Трима са били поставени под домашен арест за месеци, а десетки други – под съдебен надзор, ограничаващ пътуванията им или изискващ редовно явяване пред властите. Голяма част от засегнатите са отразявали протести, съдебни процеси или твърдения за злоупотреби от страна на правителството.
Журналисти са били съдени по различни закони, включително антитерористичното законодателство и разпоредби от Наказателния кодекс, използвани за криминализиране на обиди срещу президента. В редица случаи обвиненията са включвали шпионаж или заплахи срещу държавния глава.
Докладът отчита продължаващото прилагане на член 299 от Турския наказателен кодекс, който криминализира обидата на президента. Въпреки решение на Европейския съд по правата на човека от 2021 г., че тази разпоредба нарушава свободата на изразяване, турските съдилища са я прилагали и през 2025 г. През годината двама журналисти са били осъдени по този член.
От идването на президента Реджеп Тайип Ердоган на власт преди повече от две десетилетия около 80 журналисти са получили присъди „лишаване от свобода“ или глоби по закона за обида на президента, сочат данните в доклада.
В други случаи съдилищата са налагали присъди и по Наказателния кодекс и антитерористичния закон. Общо 28 журналисти са били осъдени през 2025 г., като сборът от присъдите надхвърля 45 години затвор, наред със съдебни глоби. Четиридесет и един журналисти и карикатуристи са били оправдани, често след продължителни процеси, които медийни организации определят като произволни.
Регулаторният натиск върху телевизионните оператори се е засилил паралелно със съдебните дела. Турският медиен регулатор РТЮК е наложил глоби в размер на 32,8 милиона турски лири (7,5 милиона долара) на телевизии заради новинарско съдържание и политически коментари през 2025 г. Няколко критични към правителството канала са били доближени до отнемане на лиценз – праг, който може да доведе до спиране на излъчването. Общо 52 санкции са били наложени на телевизии, критикуващи властта.
Докладът документира и широко разпространена онлайн цензура. Съдилищата са разпоредили блокиране на най-малко 81 новинарски материала през годината, най-често с мотиви за национална сигурност или обществен ред. Властите са ограничавали достъпа до профили на журналисти в социалните мрежи, включително управлявани от чужбина, както и временно са намалявали интернет трафика по време на протести, ограничавайки достъпа до новинарски и социални платформи.
Конституционният съд на Турция е постановил решения в полза на журналисти по няколко дела, установявайки нарушения на свободата на изразяване и разпореждайки държавата да изплати обезщетения в общ размер на близо 386 000 лири (90 000 долара). Медийни организации отбелязват, че тези решения не са предотвратили нови арести и съдебни преследвания по други случаи.
Регистрирани са и физически нападения и заплахи срещу журналисти. През 2025 г. най-малко 28 журналисти и две медии са били атакувани, а 10 медийни работници са били обект на заплахи или тормоз онлайн или на обществени места. Пресорганизации предупреждават, че липсата на отговорност за подобни посегателства създава атмосфера на сплашване.
Според правозащитни групи натрупаният ефект от арести, съдебни дела, регулаторни глоби и цензурни заповеди прави независимата журналистика в Турция все по-уязвима, особено на фона на намаляващи приходи и правна несигурност за медиите.
Турция заема 159-о място от общо 180 държави в Индекса за свобода на медиите за 2025 г., изготвен от „Репортери без граници“, което я поставя сред най-ниско оценените страни в света по отношение на медийната свобода.
