Истинска „гъста мъгла“ е налегнала пазара на лекарствата в България, където контролът върху търговията на едро се базира на документи с невярно съдържание, а ключови държавни регистри се попълват с данни за покойници.
Разследване на журналиста Валя Ахчиева по Евроком разкрива стряскащи пропуски в системата за лекарствоснабдяване, които поставят под въпрос ефективността на контролните органи и сигурността на пациентите.
В основата на проблема стои „Регистър на търговците на едро с лекарства“, публикуван на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Този документ, който би трябвало да е ключът към контрола на входа и изхода на медикаменти от складовете, се оказва обикновена екселска таблица, пълна с неактуални и откровено неверни данни.
Мащабът на проблема излиза наяве още през лятото на 2024 г., когато Българският фармацевтичен съюз (БФС) и държавната компания „Информационно обслужване“ извършват засечка на данните. Резултатите са шокиращи. Изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов изпраща писмо до тогавашния здравен министър и службите за сигурност, в което описва ситуацията: „От общо 484 регистрирани в регистъра отговорни магистър-фармацевти в Българския фармацевтичен съюз има данни само за 315, от които само 145 имали право да практикуват“.
Още по-тревожен е фактът, че в списъците на активните търговци фигурират лица, които вече не са сред живите. „За 6 лица получаваме информация, че са починали към момента на проверката“, се посочва в доклада на „Информационно обслужване“. Това на практика блокира възможността за реална дигитализация и контрол, тъй като новите системи не позволяват въвеждането на некоректна информация.
Един от фрапантните случаи касае фирмата „Трейднет България“, свързана в миналото с фамилията Марешки. Въпреки че разрешението на дружеството за търговия на едро е прекратено още през 2017 г. след журналистически разследвания за реекспорт, фирмата продължава да фигурира в регистъра на ИАЛ и през 2024 г. Нещо повече – посоченият отговорен фармацевт Михаил Танев е починал през 2021 г. Това повдига въпроса кой и как подава данни към системата СЕСПА за наличностите на лекарства от името на несъществуващи обекти и покойни лица.
Хаосът в регистрите позволява и груби нарушения на трудовото законодателство в сектора. Установени са случаи като този на фармацевта Георги Атанасов, който по документи се води едновременно ръководител на аптека и отговорен фармацевт на склад на едро – съвместителство, забранено от закона. При проверка на място се оказва, че фирмата „Балкан Медикъл Сървис България“ не съществува от години, а лицензът ѝ е отнет едва през 2019 г., въпреки че дейността е приключила много по-рано.
Друг пример е фармацевтът Кристиян Маников, който работи като отговорен фармацевт от 2019 г., но става член на БФС едва през ноември 2025 г. Това означава, че години наред той е упражнявал професията в нарушение на изискванията, без да подлежи на контрол от съсловната организация. „Никой не ми е казал. Аз просто реших, че е хубаво да бъда член на колегите“, споделя Маников пред камерата, признавайки, че не е знаел за задължителния характер на членството.
Липсата на свързаност между регистрите на ИАЛ, БФС, ГРАО и системата за проследяване на недостига СЕСПА създава идеална среда за злоупотреби. Председателят на БФС Димитър Маринов потвърждава, че проблемът е системен: „За съжаление за търговците на едро такъв контрол на практика няма“. Той е категоричен, че техническа пречка за въвеждането на работещ дигитален регистър няма, но липсва воля това да се случи.
„Светнеш ли лампата, хлебарките се разбягват“, коментира ситуацията Маринов, визирайки съпротивата срещу изсветляването на сектора. Според него и според д-р Александър Симидчиев, прозрачността не е изгодна за определени кръгове. „Има хора, които просто не искат лампата да бъде светната, защото много неща ще се видят и ще стане ясно“, допълва председателят на БФС.
„Информационно обслужване“ предупреждава, че без интеграция на регистрите, данните в системата СЕСПА, която следи за липсата на лекарства, не могат да бъдат гарантирани. Това означава, че здравните власти вземат решения за забрана на износ или за доставки на базата на изкривена информация. Въпреки това, година и половина след разкритията за „мъртвите души“ в списъците, работещ единен дигитален регистър все още не е пуснат в експлоатация.