Връзка с Държавна сигурност изскочи покрай трите трупа на показно разстреляните „рейнджъри“ и оставени за назидание до хижа Петрохан, открити на 2 февруари 2026 г.
Георги Калушев, бащата на издирвания бос на „рейнджъритe“ – Ивайло Калушев, се оказа агент на Държавна сигурност, съобщи сайта Factor.bg, цитирайки журналиста Стефан Ташев.
Принадлежността на Калушев старши към ДС е установена и обявена от Комисията по досиетата през 2014 г. при проверката на ръководните лица в УНСС.
Той е проверен в качеството му на като ръководител Катедра „Бизнес администрация“ в УНСС в периода 1997-1999 г.
Според огласената от Комисията по досиетата информация Георги Калушев (р. 1944 г.) е вербуван от Първа главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС през 1972 г. като секретен сътрудник под псевдонима „ЖИВКО“. Използван е от отдел 13 „Икономически“ на ПГУ. Това сочи сайтът Държавна сигурност.com.
След това е бил и агент на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).
Продължил е сътрудничеството си с ДС и след 10 ноември 1989 г. През август 1990 г. е наложена забрана до личното му дело, сочат данните от архивите.
Синът му – 51-годишният Ивайло Георгиев Калушев, който е изчезнал и се издирва, е закупил през 2020 г. туристическия дом Петрохан. През 2021 г той отдава сградата под наем на Ивайло Валентинов Иванов, 49 годишен, с който са и съучредители на неправителствената организация Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ).
В контекста на цялата криминална драма звучи като теория на конспирацията, но точно около това сдружение изплува името на кмета на София Васил Терзиев, представян пред обществото като виден бизнесмен.
Самият Терзиев потвърди, че е сред спонсорите, които помагат активно на сдружението. Обяснението му е твърде наивно: убитите Иво, Дечо и Пламен били добри хора.
Обясненията на столичния кмет обаче тотално се разминават с оценката на Министерството на екологията, което миналата година прекратява договора подписан със НАКЗТ, защото нямало никакъв ефект и полза от работата им.
На вече сваления сайт на „Националната агенция за контрол на защитените територии“ е съществувала отделна страница с благодарности към спонсорите на НАКЗТ.
Пак неслучайно на още трима от другите дарители членове от семействата им са свързани с офицери от комунистическата Държавна сигурност.