Премиерът на Италия Джорджа Мелони отдаде почит на хилядите италианци, убити след Втората световна война от режима на Йосип Броз Тито, както и на стотиците хиляди, принудени да напуснат родните си места в Истрия и Далмация. Поводът е Денят на паметта – официална дата в Италия, посветена на жертвите на фойбите и на изселването на италианското население от териториите, преминали под управление на комунистическа Югославия.
„Стотици хиляди италианци избраха да изоставят всичко, вместо да се откажат от своята идентичност“, заяви Мелони.
Тя подчерта, че италианската държава няма право да се страхува от историческата истина и трябва ясно да отхвърля всеки опит за отричане или омаловажаване на извършените престъпления.
„Паметта не е омраза, а справедливост. Тя е основата на споделена историческа памет, която обединява и укрепва националната общност и проправя пътя за следващите поколения“, каза премиерът.
Мелони отбеляза, че Италия носи историческа отговорност тази памет да бъде съхранена и предадена. Като израз на тази позиция тя посочи множеството възпоменателни инициативи, организирани и тази година от правителството, сред които и „Влакът на паметта“, който ще премине от Северна до Южна Италия, символично възпроизвеждайки пътя на онези, които са били принудени да напуснат домовете си.
„Италия никога повече няма да позволи тази история да бъде изопачавана, отричана или заличавана. Това не е история на една гранична зона или на отделна общност. Това е история на цяла Италия. История на всеки от нас“, заяви още тя.
Денят на паметта е посветен конкретно на жертвите на фойбите – убийства и екзекуции без съд и присъда, извършени от югославски партизански формирования и тайната полиция ОЗНА, както и на масовото изселване на италианците от Истрия и Далмация след Втората световна война. В периода 1943–1954 г. между 200 000 и 350 000 души напускат тези територии. По-голямата част са етнически италианци, но сред тях има и словенци и хървати, избрали да запазят италианското си гражданство. Освен насилието, изселването е ускорено и от национализацията, конфискациите и административния натиск.
След 1945 г. диктатурата на Тито превръща Югославия в мрежа от концентрационни лагери – от Триглав в Словения до Гевгелия в Македония. В Словения в масови гробове са заровени над 150 000 души, убити от режима, определян от редица историци като един от най-кървавите в Европа след Втората световна война. В Хърватия точният брой на жертвите, включително жени и деца, и до днес остава неясен. В Сърбия, по най-скромни оценки, са избити над 55 000 етнически сърби, противници на властта.
В Босна и Херцеговина се намира един от най-зловещите лагери – Добой, където загива част от интелигенцията на Македония. В самата Македония ликвидирането на елита и политическите опоненти започва още през есента на 1944 г., с хиляди екзекуции без съд и присъда. В затвора „Идризово“ и лагера „Отешево“ на Преспанското езеро намират смъртта си стотици македонски българи, включително хора с леви убеждения и бивши членове на ВМРО.
Сърбия и Северна Македония остават единствените бивши югорепублики, които и до днес не са разсекретили архивите на репресивните служби ОЗНА, УДБА и КОС, което продължава да затруднява пълното изясняване на мащабите на престъпленията от този период.