Съставът на служебния кабинет с премиер Гюров показва ясен професионален профил и заявка за приемственост в повечето сектори. В правосъдието и вътрешните работи обаче се очакват корекции с цел възстановяване на доверието в изборния процес. Това коментира социологът от агенция „Насока“ Елена Дариева.
По думите ѝ фокусът върху честността на вота на 19 април налага промени в структурите на МВР по места. Новост в структурата на правителството е позицията на вицепремиер за честните избори. Неговата задача ще бъде да подобри координацията между изпълнителната власт и Централната избирателна комисия (ЦИК), за да се успокои общественото напрежение.
Дариева анализира и очаквания нов политически проект на президента Румен Радев. Държавният глава е заявил, че ще обяви формулата за участие на 4 март. Според първоначалните сондажи формацията заема първа позиция, но подкрепата е по-скоро емоционална проекция на доверието към Радев, тъй като все още липсват конкретни лица и програма.
Социологът отбеляза, че президентът стратегически избягва теми, които разделят обществото, за да акумулира широка подкрепа.
В анализа бе засегната и темата с трагедията около хижа „Петрохан“. Според Дариева случаят се използва активно от политическите опоненти на „Продължавам промяната – Демократична България“. Тя посочи, че след коментарите на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, формации като „ДПС – Ново начало“ и „Има такъв народ“ вече наричат правителството „Кабинетът Петрохан“. Въпреки опроверженията от засегнатите лица, казусът поляризира силно общественото мнение.
Относно процесите в ДПС, социологът отчете, че формацията на Делян Пеевски е във възходящ тренд, но електоратът ѝ има „таван“. В същото време „Алианс за права и свободи“ (АПС) е в по-рискова зона. Любопитен детайл е влизането на депутата от АПС д-р Адемов в изпълнителната власт.
Поради спецификата на листата в Разград, неговото място в парламента може да бъде заето от човек, близък до „Ново начало“, което би намалило парламентарната група на АПС.
Прогнозата на агенция „Насока“ е за повишена избирателна активност. Това ще вдигне прага за влизане в Народното събрание до около 120 000 гласа, което намалява шансовете на по-малките партии. Очакванията са за 5 или 6-партиен парламент.