Теоретичният физик Енрике Гастаняга от Университета в Портсмут предложи нова интерпретация на един от най-популярните концепти в научната фантастика – червеевите дупки. В публикация за списание Classical and Quantum Gravity ученият оспори идеята, че мостът на Айнщайн-Розен функционира като тунел през пространствено-времевия континуум. Според неговата теза тази конструкция наподобява „огледало“, което свързва две симетрични версии на пространство-времето с противоположна посока на времето.
Алберт Айнщайн и Нейтън Розен разглеждат още през 1935 г. формите на пространството и времето при наличие на силна гравитация в рамките на Общата теория на относителността (ОТО). В класическия сценарий обаче самият мост е нестабилен и се разрушава почти мигновено. Изчисленията показват, че времето за преминаване през него не е достатъчно дори за светлината. Ако лъчът не може да премине, прехвърлянето на материя е невъзможно, което изключва използването на тези структури за космически пътувания.
Гастаняга предлага модел, при който в едната част времето тече обичайно напред, а в другата посоката е обратна и процесите са огледални. Физикът уточни, че не става въпрос за пътуване в миналото, а за математическа симетрия на модела.
Тази хипотеза цели да разреши информационния парадокс на черните дупки. Квантовата механика изисква информацията да не изчезва безследно, докато класическата ОТО допуска загубата ѝ зад хоризонта на събитията. В новия модел информацията преминава в огледалната част на моста, където се запазва, но от другата страна на симетрията.
От тази логика авторите на изследването извеждат и хипотезата за „Големия отскок“ (Big Bounce). Според нея Големият взрив не е абсолютното начало, а е следствие от етап на компресия. При достигане на критична плътност системата преминава в разширение и формира Вселената. Текстът разглежда и възможността нашата Вселена да е вътрешна област на черна дупка, образувана в друг космос.
Учените предлагат теорията да се провери чрез бъдещи наблюдения на тъмната материя и реликтите от ранната Вселена. Колкото по-прецизни данни се съберат, толкова по-лесно ще се установи дали в космологията съществуват следи от модела на обратното време.