След като опозиционните сили превзеха Дамаск на 8 декември 2024 г., с което бе сложен край на над 50-годишното управление на фамилията Асад, в цяла Сирия започна демонтаж на символите на режима на Башар Асад и неговия баща Хафез Асад.
Свалят се портрети, демонтират се табели, а имената на членовете на династията се премахват от училища, летища и държавни институции – процес, който мнозина определят като първа стъпка към символична преходна справедливост.
Името на Асад – навсякъде
От 1970 г., когато Хафез Асад поема властта, режимът систематично вписва фамилията в обществения и физически пейзаж на страната. Валутата носи ликовете на двамата президенти, а обществени сгради – техните имена.
В Латакия Международното летище „Базил ал-Асад“ вече е върнато към географското си наименование. В училища из страната табелите с имената на членове на фамилията са премахнати.
Правният изследовател Мая Хюсеин ал-Хатиб посочва, че законови механизми са позволявали тази символична доминация. Законът за местната администрация №107 от 2011 г. е давал право на изпълнителните съвети да именуват улици и обществени съоръжения без ефективен съдебен контрол.
Макар сирийската конституция да не забранява именуването на съоръжения на живи личности, член 8 постановява, че публичните средства не трябва да обслужват фракционни интереси. Според ал-Хатиб поставянето на образа на управителя върху валутата, макар и формално законно по силата на Основния закон за паричното обръщение №23 от 2002 г., нарушава принципа на неутралност на публичните пари.
Психологията на култа към личността
Психологът Газал Самих обяснява, че дългогодишното възвеличаване на управителя има дълбоки ефекти върху общественото съзнание.
„Хора, израснали в среда, в която управителят е възвеличаван, а въпросите се криминализират, губят способността си за критично мислене – не заради умствена слабост, а защото ресурсите са ограничени и жизнените нужди изчерпват менталната енергия“, посочва тя.
По думите ѝ подобни общества развиват страх от различието и склонност към сливане в наложена колективна идентичност, в която възвеличаването на лидера се възприема като защита на групата.
Самих подчертава, че възстановяването на гражданското съзнание изисква отделяне на емоциите от институционалната работа и насърчаване на критично мислене чрез образование и медии.
Закон за символична преходна справедливост
Ал-Хатиб предлага създаването на специален Комитет за национални символи, включващ съдии, историци и представители на гражданското общество, който да направи цялостен преглед на именуванията и символите, наложени през последните пет десетилетия.
„Тези механизми трябва да бъдат активирани чрез Закон за символична преходна справедливост, който регулира прегледа на всички национални обозначения и символи, наложени по време на тиранията, с приоритет да се почете паметта на жертвите“, казва тя.
Сред предложенията са конституционна забрана за използване на публични институции за възвеличаване на личности и криминализиране на разходването на публични средства за подобни цели.
От лидер към институции
И двамата експерти са единодушни, че правните промени сами по себе си не са достатъчни.
„Само справедливи и ефективни институции могат да заменят психологическата нужда от лидер, като дават на гражданите реално чувство за принадлежност към страната, а не към отделен индивид“, заключава Самих.
Процесът по премахване на символите на фамилията Асад се възприема не просто като административна реформа, а като дълбока трансформация на общественото съзнание – преход от култ към личността към държава, основана на институции и равни права.