Половин милион автомобили в България не преминават реален годишен технически преглед или процедурата е изцяло формална. Данните съобщи Богдан Милчев, председател на Управителния съвет на Института за пътна безопасност, в предаването „Делници“ по Евроком. Според него около 10% от превозните средства по пътищата са технически неизправни, но контролните органи не отчитат този проблем.
Милчев направи сравнение с Германия, където 10% от автомобилите се връщат за отстраняване на неизправности при преглед, докато у нас този дял е под 1%. Експертът подчерта, че липсва ефективен надзор над пунктовете за технически прегледи, тъй като проверяващите често нямат нужната компетентност. Той допълни, че МВР не води статистика за катастрофите, причинени от технически повреди, а полицията предпочита да санкционира за превишена скорост заради по-високите глоби.
Пред водещия Николай Колев гостът остро разкритикува действащия модел на управление, който определи като „споделена безотговорност“. По думите му след 2000 година европейските държави са преминали към лична институционална отговорност, докато в България все още няма една институция, която нормативно да отговаря за състоянието на пътната безопасност.
Богдан Милчев насочи вниманието и към разходите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Той посочи, че за пет години агенцията е похарчила над 14 милиарда лева за поддръжка, строителство и администрация, без това да доведе до реално подобрение на безопасността. Според него средствата не се разходват на база оценка на риска, а се насочват хаотично там, където има обществено недоволство или протести заради дупки.
По отношение на пътния травматизъм, експертът заяви, че моделът на наказателна репресия и постоянното увеличаване на глобите е изчерпан и не дава резултат. Той обясни, че голяма част от грешките на шофьорите се дължат на неправилно възприятие на пътната обстановка, породено от остаряла инфраструктура, проектирана през 70-те и 80-те години, както и от лоша маркировка.
Милчев предложи промяна в подхода при използването на камери за скорост. Според него те трябва да се поставят само на места с висок риск от загиване, като бъдат обозначавани с ясни знаци километър по-рано. Той изрази готовност екипът му да поеме отговорност за реформи, които биха намалили жертвите на пътя с 50 до 70 души годишно чрез въвеждане на прозрачност и управление през оценка на риска.