Теч на лични данни се получи в БУЛСТАТ. В регистъра освен професионалните данни на голяма част от самоосигуряващите се са и всичките им лични данни – постоянен и домашен адрес, имейли, телефони и т.н., съобщава БНР.
- Реклама -
Това се случва, след като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за регистъра БУЛСТАТ, които преобразуваха кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака, в нов Единен идентификационен код с 9 знака.
Течът на лични данни – волен или неволен, засяга над 300 000 души със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и много др. в сферата на т.нар. „фрийланс“.
По предварителни данни от последното преброяване към 7 септември 2021 г. работещите българи са близо 2 426 000 души. Същевременно по данни на НСИ от 2019 г. страната ни поддържа голям публичен сектор с относително стабилен дял, като около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата.
По този начин се оказва, че засегнати от проблема с новите ЕИК номера и публикуването на всички лични данни на самоосигуряващите се у нас, са 1/6 от всички работещи българи, извън държавните служители и публичният сектор.
Според замисъла новите 9-значни ЕИК „ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR)“.
Теч на лични данни се получи в БУЛСТАТ. В регистъра освен професионалните данни на голяма част от самоосигуряващите се са и всичките им лични данни – постоянен и домашен адрес, имейли, телефони и т.н., съобщава БНР.
- Реклама -
Това се случва, след като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за регистъра БУЛСТАТ, които преобразуваха кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака, в нов Единен идентификационен код с 9 знака.
Течът на лични данни – волен или неволен, засяга над 300 000 души със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и много др. в сферата на т.нар. „фрийланс“.
По предварителни данни от последното преброяване към 7 септември 2021 г. работещите българи са близо 2 426 000 души. Същевременно по данни на НСИ от 2019 г. страната ни поддържа голям публичен сектор с относително стабилен дял, като около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата.
По този начин се оказва, че засегнати от проблема с новите ЕИК номера и публикуването на всички лични данни на самоосигуряващите се у нас, са 1/6 от всички работещи българи, извън държавните служители и публичният сектор.
Според замисъла новите 9-значни ЕИК „ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR)“.
