Националните протести, предизвикани от смъртта в ареста на иранската кюрдка Махса Амини, въведоха Иран в нова ера на задълбочаваща се криза между духовническите лидери и обществото като цяло.
- Реклама -
Семейството на Амини каза, че тя е била бита, след като е била арестувана от полицията за морал на 13 септември за нарушаване на наложения от Ислямската република дрескод. Амини почина три дни по-късно. Властите обвиниха смъртта на 22-годишното момче предшестващи медицински проблеми.
Смъртта й отприщи години на тая недоволство в иранското общество по въпроси, вариращи от затягане на социалния и политически контрол до икономическа мизерия и дискриминация срещу етническите малцинства.
Изправени пред най-тежката криза на легитимността след Ислямската революция от 1979 г., религиозните водачи на Иран се опитаха да представят размириците като отцепнически бунтове на етнически малцинства, заплашващи националното единство, а не като духовно управление.
Тези усилия на властите бяха подкопани от солидарността между различните етнически групи в Иран по време на протестите, според активисти и правозащитни групи, като протестиращите скандираха лозунги в подкрепа на малцинствата.
Протестиращи от всички сфери на обществото излязоха по улиците, призовавайки за падането на Ислямската република. Жените скъсаха и гориха в ярост задължителните забрадки.
Националните протести, предизвикани от смъртта в ареста на иранската кюрдка Махса Амини, въведоха Иран в нова ера на задълбочаваща се криза между духовническите лидери и обществото като цяло.
- Реклама -
Семейството на Амини каза, че тя е била бита, след като е била арестувана от полицията за морал на 13 септември за нарушаване на наложения от Ислямската република дрескод. Амини почина три дни по-късно. Властите обвиниха смъртта на 22-годишното момче предшестващи медицински проблеми.
Смъртта й отприщи години на тая недоволство в иранското общество по въпроси, вариращи от затягане на социалния и политически контрол до икономическа мизерия и дискриминация срещу етническите малцинства.
Изправени пред най-тежката криза на легитимността след Ислямската революция от 1979 г., религиозните водачи на Иран се опитаха да представят размириците като отцепнически бунтове на етнически малцинства, заплашващи националното единство, а не като духовно управление.
Тези усилия на властите бяха подкопани от солидарността между различните етнически групи в Иран по време на протестите, според активисти и правозащитни групи, като протестиращите скандираха лозунги в подкрепа на малцинствата.
Протестиращи от всички сфери на обществото излязоха по улиците, призовавайки за падането на Ислямската република. Жените скъсаха и гориха в ярост задължителните забрадки.
