Дванадесет кандидати влязоха в битката за президент на Франция. Сред тях е и настоящият президент Еманюел Макрон. Марин Льо Пен, която се изправи срещу него и на предишните избори за президент, и стигна до втори тур, този път отново се бори да застане начело на държавата. Другите фаворити са Жан Люк Меланшон, Ерик Земур, Яник Жадот и Валери Пекрес. Проучванията показват, че Еманюел Макрон вероятно ще спечели изборите, но и че всичко е възможно.
Какъв е политическият път на настоящия президент Еманюел Макрон? Между 2006 и 2009 г. е член на Социалистическата партия. Назначен като заместник главен секретар в кабинета на президента от Франсоа Оланд през 2012 г. Две години по-късно става министър на икономиката, индустрията и цифровизацията във второто правителство на Манюел Валс. През 2017 г. Макрон смая нацията, когато на 39 години зае най-високата длъжност, смазвайки предишните партии на Франция само година след като създаде своя собствена – „Република – напред!“ . На президентските избори Макрон печели и двата тура, като е окончателно избран с 66,06% от подадените гласове срещу 33,94% за Марин Льо Пен.
Резултатите от социологическите проучвания преди президентските избори във Франция показват, че Еманюел Макрон ще се изправи на балотаж срещу Марин Льо Пен. Но какво мислят френските граждани за управлението на Макрон? Делян Боянов живее от 30 години в Париж. Баща му е дисидент, избягал от комунистическия режим.
Френският крайнодесен политик и кандидат за президент Ерик Земур е осъден да плати 10000 евро за използване на реч на омразата. Това съобщи Би Би Си в понеделник. Земур е добре познат със своите антиимиграционни възгледи. Въпросното дело е заведено по повод негово телевизионно участие, в което описва непридружени деца на имигранти като „крадци“, „изнасилвачи“ и „убийци“. Френският политик определи присъдата като посегателство срещу правото му на свободно изразяване.
Интересен детайл на тези избори Марион Марешал. Племенница на Марин Льо Пен, която е избрала да застане на страната на още по-крайният Ерик Земур, а не на страната на леля си.
Веднага след началото на руската инвазия в Украйна французите посочиха войната като един от факторите, които могат да им повлияят при гласуването за президент. От Елисейския дворец изглежда разчетоха този сигнал и Макрон, който и преди това беше сред най-активните лидери при преговорите с Путин, застана начело на комуникацията от страна на Западния свят с Москва.
Според проучване, публикувано от Политико, сред въпросите, които са важни за подаването на глас, французите посочват войната едва на 8-о място. Преди това са теми като покупателната способност, социалната сигурност, заетостта. Да не забравяме, че през октомври 2018г. протестното движение на „жълтите жилетки“ разклати стола на Еманюел Макрон. Така наречената „екотакса“ върху горивата, планирана за началото на 2019 г., става пряката причина за провеждането на протестите, но анализтори сочат като основна причина за недовоството данъчната политика, водена от правителството: правят се данъчни облекчения за бизнеса, като в същото време расте тежестта върху потребителите и работещите.
Във Франция много хора наричат Макрон „президентът на богатите“. Много от действията му се разглеждат като подаръци за богатата част от населението, последвано от намаляване на социалните услуги, защото сега са твърде скъпи. В момента един от проблемите пред Макрон е и високата цена на горивото.
Резултатите на двамата основни кандидати се сближават, но социологическите проучвания все още сочат Еманюел Макрон за победител във втория тур на изборите в края на април – макар и с по-малка негова преднина, отколкото преди пет години, когато Макрон триумфира над Льо Пен. Сега всичко зависи от това дали той ще успее да мобилизира своите избиратели.