След присъединяването към ЕС през 2007 г., българските реформи в области, включително правосъдие и корупция, бяха последвани от Комисията чрез Механизма за сътрудничество и проверка (CVM). Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие. Остават предизвикателствата, особено по отношение на необходимостта от финализиране, като се вземе предвид становището на Венецианската комисия, процесът на реформа, започнал през 2019 г. по отношение на правните процедури относно ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат също са предмет на допълнителен дебат, водещ до нови предложения за реформи. По-общо се съобщава, че нападенията срещу съдебната власт се увеличават без адекватна реакция от страна на компетентните органи. Спорни разпоредби, свързани с автоматичното спиране на магистратите в случай на наказателно разследване и задължението на магистратите да декларират членството си в професионални организации са отменени.
През 2017 и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. A през първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела. Новите реформи осигуряват публичен достъп до собствеността и интересите, декларации на висши държавни служители, които могат да се считат за добра практика. Въпреки това остават важни предизвикателства, както илюстрират проучванията за възприятие, които показват много ниско ниво на общественото доверие в антикорупционните институции. Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г. Предстои да се установят солидни рекорди на окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво. По-добрата и ефективна комуникация по отношение на разработването и прилагането на антикорупционната стратегия би била от полза. Важно е властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията. Съществува правна рамка за конфликт на интереси, но все пак съществуват опасения по отношение на лобирането, което остава нерегламентирано от закона, както и прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната.
Що се отнася до медийния плурализъм, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията, които често не са ефективно внедрени на практика. Регулаторният орган за аудиовизуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен относно своите дейности, но на Органа липсват ресурси за ефективно изпълнение на задачите му. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство. Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават обекти и са установени връзки между политически играчи и някои медии. Няколко асоциации за свобода на медиите съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти. Въпросите, свързани с контрола и баланса, включват опасения относно ограниченото използване на обществени консултации и оценка на въздействието в законодателния процес. Въпреки ограничените им ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължават да се подобряват. Вече стесненото гражданско пространство в България може да бъде допълнително засегнато с оглед на нов законопроект за чуждестранно финансиране на НПО-та.
