„Сънувах сън, че имаме правителство!“ Така онзи ден се провикнал един мечтател във Фейсбук онзи. Явно на човека му е писнало да чака в Парламента да се надприказват за реформи, за политики, за приоритети. Без да е ясно в крайна сметка кой кой ще е в правителството на обещаното разчистване на Авгиевите обори в измъчената ни държава. Затова този изнервен от неизвестност мъж е споделил поименния състав на кабинета, който е видял в съня си. Ето го: Министър на финансите – Атанас Буров. Министър на здравеопазването – Петър Дънов. Министър на отбраната – ген. Данаил Николаев. Министър на регионалното развитие – Уста Колю Фичето. Министър на вътрешните работи – Христо Ботев. Министър на външните работи – Симеон Велики. Министър на образованието – Иван Вазов. Министър на културата – Владимир Димитров– Майстора. Министър на правосъдието – Хан Крум. Министър-председател – Васил Иванов Кунчев–Левски. Не знам дали можете да си представите колко пъти е споделено това съновидение в Мрежата. Хиляди пъти. И как няма нито един, който да се е усъмнил в състава на това въображаемо българско правителство. Аз самата, като го прочетох, вместо да си кажа: „Хм, детинска работа“, усетих как ми се стяга гърлото и очите ми се просълзяват. И не защото боледувам от патриотарски илюзии. Нито от провинциални миражи за някаква несбъдната Велика България на три морета, но след три ракии. Просто подборката от съня е уникална с акцента върху голямата човешка личност. Личност с главна буква, независимо от епохата, в която се е родила, и е оставила отпечатък във времето. А то, както е казал Левски – обръща нас, но и ние него обръщаме! Т.е. това е гениалната дефиниция за съдържанието на понятието „промяна“ – думата, с която днес и стари, и нови политици се заиграват. Но тъй както се кълнат, че не постове и кресла ги съблазняват, а само приоритети, политики, реформи… съгласяват се, уж в името на някаква имагинерна „стабилност“, да преговарят за кабинет, в който не са известни дори имената на бъдещите министри. А за личностите зад имената и дума не се отваря. При това с всички атрибути на личността, както учебниците ги описват: Воля. Свобода. Разум. Темперамент. Характер. Способности. Мотивация. Патетиката изобщо не ми е по сърце, но повярвайте, в сравнение с фигурите в правителството, присънило се на нашия любознателен съгражданин, в момента ние всички изглеждаме въвлечени в игра на опасна политическа рулетка. В нея изобщо не става дума за личности. А за залагане на сляпо пред заплахата от нови избори с неясен резултат. С първото завъртане на тази рулетка от ръката на победилия с малко Слави Трифонов всички, които заложиха на „изчегъртването на ГЕРБ“ или на промяната, се оказаха губещи. Защото зарът падна върху една спорна с постиженията си и действията си политическа фигура като бившия царски министър Николай Василев. При това в обкръжението на анонимни откъм биографии и откъм морален потенциал проектоминистри. Така личностите бяха неглижирани за сметка на безличната матрица от професионални компетентности, която уж да замести партийно-листовия подбор. Но тези компетентности са достатъчни за постъпване на работа в някоя фирма, но не и на висок държавен пост, зареден с много изкушения и с морални изпитания. Ние вече изсърбахме царската заблуда, че България ще се оправи за 800 дни, ако се управлява като фирма. Странното е, че Слави ни набута в този износен сюжет по толкова хазартен начин. И това поставя много голям въпрос относно самостойността и независимостта на решенията му и действията му на прага на властта. Още повече, че му се наложи да завърти рулетката за втори път. При това с нараснали залози пред играчите, поради плашещите призраци на трети поред избори само за година. Той неслучайно се отказа от пряко участие в политическия процес. Избра си ролята на „крупие“, който администрира играта, но не дължи отговорност на никого. Затова отново се изправихме пред политически залагания за анонимно правителство. Всички партии – и тези от протеста, и тези на статуквото – се оказаха в шах. Принудени са да се кълнат, че нямат претенции за постове и за кресла. Но отказът им да поставят условия за качеството на личностите и за моралния им капацитет в бъдещия кабинет, ги уличава в малодушие. И в готовност за съглашателство с всякакви приумици на политическото инженерство, стига да им обещава оставане в играта. Слава Богу, днес „Демократична България“ най-сетне намери сили да възрази срещу този капан. А скоро ще разберем как ще се разиграят заровете. Или ще продължим да сънуваме с отворени очи Дяконът да ни е министър-председател… Нищо че го предадохме, нищо че го обесихме и нищо че не знаем къде е гробът му.
„Правителство наяве и насън“ – малката проповед от еп. 126 на „Честно казано с Люба Кулезич”
„Сънувах сън, че имаме правителство!“ Така онзи ден се провикнал един мечтател във Фейсбук онзи. Явно на човека му е писнало да чака в Парламента да се надприказват за реформи, за политики, за приоритети. Без да е ясно в крайна сметка кой кой ще е в правителството на обещаното разчистване на Авгиевите обори в измъчената ни държава. Затова този изнервен от неизвестност мъж е споделил поименния състав на кабинета, който е видял в съня си. Ето го: Министър на финансите – Атанас Буров. Министър на здравеопазването – Петър Дънов. Министър на отбраната – ген. Данаил Николаев. Министър на регионалното развитие – Уста Колю Фичето. Министър на вътрешните работи – Христо Ботев. Министър на външните работи – Симеон Велики. Министър на образованието – Иван Вазов. Министър на културата – Владимир Димитров– Майстора. Министър на правосъдието – Хан Крум. Министър-председател – Васил Иванов Кунчев–Левски. Не знам дали можете да си представите колко пъти е споделено това съновидение в Мрежата. Хиляди пъти. И как няма нито един, който да се е усъмнил в състава на това въображаемо българско правителство. Аз самата, като го прочетох, вместо да си кажа: „Хм, детинска работа“, усетих как ми се стяга гърлото и очите ми се просълзяват. И не защото боледувам от патриотарски илюзии. Нито от провинциални миражи за някаква несбъдната Велика България на три морета, но след три ракии. Просто подборката от съня е уникална с акцента върху голямата човешка личност. Личност с главна буква, независимо от епохата, в която се е родила, и е оставила отпечатък във времето. А то, както е казал Левски – обръща нас, но и ние него обръщаме! Т.е. това е гениалната дефиниция за съдържанието на понятието „промяна“ – думата, с която днес и стари, и нови политици се заиграват. Но тъй както се кълнат, че не постове и кресла ги съблазняват, а само приоритети, политики, реформи… съгласяват се, уж в името на някаква имагинерна „стабилност“, да преговарят за кабинет, в който не са известни дори имената на бъдещите министри. А за личностите зад имената и дума не се отваря. При това с всички атрибути на личността, както учебниците ги описват: Воля. Свобода. Разум. Темперамент. Характер. Способности. Мотивация. Патетиката изобщо не ми е по сърце, но повярвайте, в сравнение с фигурите в правителството, присънило се на нашия любознателен съгражданин, в момента ние всички изглеждаме въвлечени в игра на опасна политическа рулетка. В нея изобщо не става дума за личности. А за залагане на сляпо пред заплахата от нови избори с неясен резултат. С първото завъртане на тази рулетка от ръката на победилия с малко Слави Трифонов всички, които заложиха на „изчегъртването на ГЕРБ“ или на промяната, се оказаха губещи. Защото зарът падна върху една спорна с постиженията си и действията си политическа фигура като бившия царски министър Николай Василев. При това в обкръжението на анонимни откъм биографии и откъм морален потенциал проектоминистри. Така личностите бяха неглижирани за сметка на безличната матрица от професионални компетентности, която уж да замести партийно-листовия подбор. Но тези компетентности са достатъчни за постъпване на работа в някоя фирма, но не и на висок държавен пост, зареден с много изкушения и с морални изпитания. Ние вече изсърбахме царската заблуда, че България ще се оправи за 800 дни, ако се управлява като фирма. Странното е, че Слави ни набута в този износен сюжет по толкова хазартен начин. И това поставя много голям въпрос относно самостойността и независимостта на решенията му и действията му на прага на властта. Още повече, че му се наложи да завърти рулетката за втори път. При това с нараснали залози пред играчите, поради плашещите призраци на трети поред избори само за година. Той неслучайно се отказа от пряко участие в политическия процес. Избра си ролята на „крупие“, който администрира играта, но не дължи отговорност на никого. Затова отново се изправихме пред политически залагания за анонимно правителство. Всички партии – и тези от протеста, и тези на статуквото – се оказаха в шах. Принудени са да се кълнат, че нямат претенции за постове и за кресла. Но отказът им да поставят условия за качеството на личностите и за моралния им капацитет в бъдещия кабинет, ги уличава в малодушие. И в готовност за съглашателство с всякакви приумици на политическото инженерство, стига да им обещава оставане в играта. Слава Богу, днес „Демократична България“ най-сетне намери сили да възрази срещу този капан. А скоро ще разберем как ще се разиграят заровете. Или ще продължим да сънуваме с отворени очи Дяконът да ни е министър-председател… Нищо че го предадохме, нищо че го обесихме и нищо че не знаем къде е гробът му.