,,Много бързо може да стигнете до гробищата!‘‘: Жената, обвинена в агресия срещу полицай разказа своята версия (СНИМКИ + ВИДЕО)

На 25 януари 2025 г., около 16:15 ч., на ул. „Софийско шосе“ в град Годеч, според официалната информация от МВР, полицейски автопатрул спрял автомобил, движещ се без включени светлини. При проверката се стигнало до конфликт, който довел до арест.

Според доклада на органите на реда водачът на автомобила отказал да подпише съставения му акт за нарушение. Докато полицаят изпълнявал служебните си задължения, пътничка в автомобила проявила агресия – одрала по врата другия служител, бутнала баджа и шапката му, а след това я ритнала. Водачът и въпросната жена бяха задържани за 24 часа.

Николета Владимирова, пътничката, за която се твърди, че е проявила агресия, представи своята версия във Facebook:

Здравейте, приятели! Тъй като съм безкрайно възмутена и шокирана от ситуацията, в която попаднах, искам истината да излезе наяве и да се прекратят тези лъжливи статии на медиите. Разкривам и казвам цялата истина пред вас, такава, каквато е! Нека спрем тази беззаконност и това безцеремонно отношение от страна на властите към обикновените граждани! Аз реших да отстоя гражданските си права и за съжаление бях нападната, тъй като зададох неудобен въпрос.

На 25.01.2025 г. около 16:30 ч. в гр. Годеч, ул. „Софийско шосе“ в посока гр. София, аз, майка ми и дядо ми бяхме спрени от органи на реда, които установиха, че имаме незапалени фарове на автомобила. Вследствие на което, полицаят влезе в патрулката, за да ни изготви нужния документ. Докато чакахме, другият колега – г-н Паланкасов спря друг автомобил отсреща на улицата, който видно беше без запалени светлини и тъй като автомобилът беше на видимо разстояние от нас, се виждаше как шофьорът нямаше колан, както и жена на задната седалка, която държеше в скута си малко дете, което също не беше обезопасено.

Тъй като се интересувам от законите на България, знам, че спирането на два автомобила по едно и също време не е редно, докато не е приключила проверката на първия автомобил. Докато бяха спрели двете коли едновременно, успоредни една на друга, се образува задръстване и недоволство от гражданите, които трябваше да се изчакват една друга, за да преминат по платното за движение. Чакането за изготвяне на наказателния ни документ продължи още няколко минути, през които станахме свидетели на привидно добронамерено и приятелско отношение от страна на г-н Паланкасов към спрения автомобил с никакви признаци да им бъде написан наказателен документ, тъй като привидно се познаваха от разговора, който чухме. Г-н Иванов дойде до колата ни, за да ни връчи фиша, който беше изготвил.

Аз – Николета Владимирова, любезно го попитах дали колегата му ще издаде на гражданина документ, какъвто издадоха и на нас, тъй като чухме как г-н Паланкасов поздравява за довиждане и отпраща пътниците, г-н Иванов троснато ми отговори, че не го интересува и ако желая да отида да го попитам лично. Аз слязох от колата и помолих вече тръгващата си кола и г-н Паланкасов да изчакат, за да им задам въпроса си. Поздравих ги и попитах любезно като гражданин, пред когото видно се е разиграла сцена на нарушение и от страната на полицая, тъй като не е извършил коректно проверката си, и от страна на гражданите, които са подходили безотговорно и към околните водачи на движение и към малкото дете, което не бяха обезопасили, както е редно.

Г-н Паланкасов се обърна към мен с думите: „Момиченце, влизай си в колата и не ми се бъркай в работата“. Аз разочарована от отговора му го попитах с какво аз съм по-различна от другите граждани и защо избирателно преценява кого да накаже. Г-н Паланкасов ехидно се усмихна и ми отговори: „По закона на риска преценявам на кого да напиша акт и на кого не! Явно днес нямате късмет и на вас се е паднало“.

Аз учудено го попитах какво означава този закон и дали това е някой нов закон, въведен в полицията. Г-н Паланкасов гневно ме погледна и започна да крещи по мен да се махам и да не му задавам повече въпроси, докато ме блъскаше по пътното платно докато минаваха коли. Майка ми се притече на помощ, но той започна да блъска и нея и да проявява жестока агресия към нас.

Аз уплашена започнах да викам за помощ, защото почувствах страх и паника от това неадекватно отношение на полицаите. Майка ми помоли най-любезно г-н Паланкасов да спре да я блъска в гърдите, тъй като е болна от рак на гърдата и до преди няколко часа е била на химиотерапия. Г-н Паланкасов насмешливо ѝ отговори, че изобщо не го вълнува.

Възрастният ми дядо, който е на 74 г., уплашено ги молеше да спрат да ни блъскат, защото сме тръгнали за гробища и не искаме проблеми с никого. Г-н Паланкасов гневно се обърна към него и му каза: „Много бързо може да стигнете до гробищата“.

Докато се опитвам да защитя майка си от г-н Паланкасов, който агресивно я блъскаше и дърпаше, ме удари по ухото, което ми заглъхна и не чувам нищо с него. Също така нападнаха и дядо ми, който се опитваше да умиротвори неясния им гняв към нас, вследствие на което му хвърлиха очилата. След което ни накараха да отидем в Районното, където ни сложиха белезници и се държаха подигравателно и нечовешки с нас.

Разочаровани и шокирани сме от случилото се. Как може орган на реда да посяга на възрастен човек, болна жена и младо момиче. Мисля, че това е недопустимо и всеки трезвомислещ човек би останал в потрес от ужасната случка, която аз и моето семейство претърпяхме. Травмите ни не са само физически, но и психически, които повлияха на нормалното ежедневие, което водихме. Притеснена съм от шока, който изживяхме, и се страхувам, че това ще повлияе на майка ми и лечението ѝ!

П.С. Сами може да видите колата, до която стоя дали шофьора в поставил предпазния си колан и дали детето в скута на жената е поставено в детско столче и е обезопасено, както се твърди! За съжаление, когато си потърсиш правата ставаш неудобен!