„Училището не било църква?! Наистина ли?! Ако нямаше Църква, нямаше да имаме азбука, бе, приятели!“ . Това написа Кузман Илиев, икономически и политически анализатор, съпредседател на партия „България може“ и председател на Съюза за стопанска инициатива.
Той припомня, че Св. Кирил и Методий и техните ученици са били православни мисионери, чиято дейност не просто е донесла писменост, а е започнала процеса на изграждане на българската нация. Без общ духовен и културен код, изграден чрез вярата и просветата, България не би могла да се обедини като държава и народ.
„Нямаше да имаме и справедливото усещане за достойното ни културно място в Европа и света, с което се гордеем днес.“
Илиев обръща внимание и на ролята на Цар Борис I, който не само покръства българите, но лично се учи от патриарх Фотий как да управлява чрез вяра. Той създава автономна българска църква с богослужение на роден език – основа на средновековната българска културна мощ.
„Толкова силно бе убеждението му, че се нуждаем от Православие, че ослепи собствения си син, отказал се от вярата и застрашил духовните очи на народа.“
Кузман Илиев напомня, че именно манастирите съхраняват българската просвета по време на османското владичество. Левски, Паисий – те са рожби на Църквата, без която днес не бихме имали дори свободата да протестираме, да се събираме, да изразяваме мнение.
„Най-големият грях на болшевизма – и у нас, и в Русия – беше, че отне вярата на хората и ги насочи към земни месии без нравствен стандарт, водени единствено от жажда за власт.“
Според него, резултатът от това днес е налице — 35 години либерална хегемония и над 80 години разрушаване на ценностите. Въпросът е: харесва ли ни това наследство?