В неделя, 18 май, румънците ще изберат между двама кандидат-президенти, които символизират коренно различни политически посоки – популист отдясно и центрист. Изборните секции отварят в 7:00 ч. сутринта и ще затворят в 21:00 ч. Местно (и българско) време.
След първия тур на 4 май, на който ултра-десният кандидат Джордж Симион спечели около 41% от гласовете, а независимият кмет на Букурещ, Никушор Дан, получи 21%, двамата ще спорят за президентския пост във втория тур.
Последните социологически проучвания сочат изключително оспорвана надпревара, с няколко процентни пункта разлика между двамата кандидати. Симион е лидер на Алианса за обединение на румънците (АОР), докато Дан е независим кандидат и в момента управлява столицата Букурещ – град с една четвърт от населението на страната.
Симион се свързва с лидери като американския президент Доналд Тръмп и унгарския премиер Виктор Орбан.
Изборите идват в критичен момент за Румъния – член на ЕС и НАТО, която граничи с Украйна, докато наблюдава как западните съюзници се колебаят по отношение на подкрепата за Киев, стратегията за справяне с руската агресия и последствията от търговските политики на САЩ.
38-годишният Симион постигна около 40% в първия тур, а Дан – около 20%. Първият тур последва спорното анулиране на изборите от октомври 2024 г., при които крайнодесният кандидат Калин Джорджеску беше фаворит, но Конституционният съд отмени вота заради нередности и разкрития за руска намеса.
Симион привлече много от избирателите на Джорджеску и дори говори за назначаването му за министър-председател.
Той е спорна фигура – има забрана за влизане в Украйна и Молдова, призовава за възстановяване на старите граници на Румъния и е скептичен към военната помощ за Украйна. Организирал е националистически митинги и протести срещу корупцията. Алиансът за обединение на румънците е основан през 2020 г.
„Първото нещо, което ще направя като президент, е да разсекретя досиетата по анулирането на изборите. За да има справедливост, трябва да знаем истината“, казва Симион.
Случаят с изборите от 2024 г. предизвика критики от водещи фигури, които обвиниха властите в ограничаване на свободата на словото. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс нарече решението на конституционния съд „слаба и непотвърдена“ от разузнавателни служби основа.
Макар официално да запазва неутралитет по войната в Украйна, Симион привлича избиратели с антисистемната си реторика.
През 2024 г. Румъния падна с 12 места до 72-ро място в Индекса на демокрацията на „Икономист“, преминавайки от „несъвършена демокрация“ към „хибриден режим“ – смес от авторитаризъм и демокрация.
Въпреки ангажимента си да остане в ЕС и НАТО, Симион критикува Европа.
Миналата седмица премиерът Марсел Чолацу от Социалдемократическата партия (СДП) подаде оставка, след като коалицията не успя да доведе своя кандидат Крин Антонеску на втория тур – нещо безпрецедентно в 35-годишната посткомунистическа история на страната.
След оставката на Чолаку, новият президент ще може да номинира премиера. Ако кандидатът не получи подкрепа в парламента, може да се стигне и до предсрочни парламентарни избори.
Никушор Дан определи оставката на Чолаку за „закъсняла“. Дан изгради репутацията си като борец срещу корупцията, основа партията „Съхрани Румъния“ през 2015 г., която нарече „първата голяма национална формация, настояваща за сериозни реформи и модернизация на политическата система в Румъния“.
Той черпи подкрепа главно от градските центрове и се позиционира като бариера срещу надигащия се популизъм.
След като изостана с близо 20 пункта в първия тур, Дан e изправен пред сериозно предизвикателство в неделя.
Сред приоритетите му са борбата с данъчните измами, наркотрафика и създаване на условия за връщане на милионите румънци от диаспората, която наброява около 5 милиона души – четвърт от населението на страната.
При първия тур рекорден брой румънци от чужбина гласуваха – с 24% повече от предходната година. От общо 966 000 гласували в диаспората, 60% подкрепиха Симион, а 25% – Дан.