„Телефонният разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин в понеделник не доведе до пробив, а по-скоро подчерта колко малко вероятно е войната в Украйна да приключи скоро“, отбелязва CNN.
Украйна и европейските ѝ съюзници са предложили 30-дневно прекратяване на огъня като основа за започване на преговори. Русия обаче настоява за сключване на окончателно споразумение – процес, който може да се проточи с месеци и да ѝ даде възможност да продължи офанзивата и обстрела на цивилното население.
След разговора с Путин, Тръмп заяви, че Украйна и Русия ще започнат преговори „възможно най-скоро“ за прекратяване на огъня и постигане на окончателно споразумение за край на войната – въпреки продължаващите бойни действия. По този начин той фактически подкрепи руската позиция.
Тръмп също така не оспори изказването на вицепрезидента Джей Ди Ванс, че САЩ може да се оттеглят от процеса:
„Казвам ви, че са замесени големи егота, но мисля, че нещо ще се случи. А ако не стане, аз просто ще се оттегля и те ще трябва да продължат.“
Макар думите му да звучат като форма на натиск, в контекста на засилващия се скептицизъм относно американската подкрепа за Украйна, тази реторика не изглежда като блъф. Тръмп дори намекна за възможността САЩ да се оттеглят от прякото участие, като предложи Ватикана и папа Лъв за евентуални посредници в мирния процес.
Бет Санър, бивш заместник-директор на националното разузнаване, постави под съмнение ефективността на разговора:
„Струва ми се, че президентът може изобщо да не се е опитвал да окаже натиск върху Путин. Хубаво е, че са провели двучасов разговор, но какво имаме като резултат? Путин продължава да поставя много максималистични искания… споразумение за обсъждане на рамковите условия за водене на преговори за бъдещо мирно споразумение и евентуално прекратяване на огъня, което ще бъде сключено след постигане на споразумения по много въпроси.“
В заключение Санър подчерта, че Путин е получил точно това, което е искал от обаждането на Тръмп.