След нахлуването си в Украйна през 2022 г., Владимир Путин се стреми да сложи край на войната при свои условия, като в последните седмици затвърди позицията си за договаряне на всеобхватно мирно споразумение, без да прекратява военните действия, пише The New York Times.
Въпреки международния натиск, включително от САЩ, Путин запазва твърдолинейната си позиция. След телефонен разговор с руския лидер, президентът Тръмп изрази подкрепа за преките преговори между Украйна и Русия, с което се отдалечи от по-ранното си обещание за бърз край на конфликта.
Въпреки това, Тръмп подчерта, че икономическо сближаване със САЩ ще има едва след постигане на мир, което може да остави Русия под санкции още дълго време.
„Президентите обсъдиха състоянието на двустранните отношения, като и двамата изразиха подкрепа за по-нататъшното им нормализиране“,
заяви външнополитическият съветник на Путин, Юрий Ушаков.
Оптимизмът в руските икономически и политически среди в началото на годината, че отношенията със САЩ ще се подобрят, не се оправда. Надеждите за премахване на санкции, достъп до Swift и завръщане на американски компании остават несбъднати. Според професор Сам Грийн, Путин вероятно вярва, че може да отдели Украйна от икономическите преговори със САЩ, като разчита, че времето е на негова страна.
Цената на петрола се стабилизира, а отложените мита на Тръмп облекчиха натиска върху руския бюджет, което позволи поддържане на военните разходи. Икономиката се очаква да нарасне с около 1,5% тази година, което прави финансова криза малко вероятна.
Междувременно, Русия продължава да набира войници, като броят на новобранците надхвърля целите на Кремъл за всеки месец от 2025 г., по данни на анализатора Джак Уотлинг. На бойното поле, руските сили напредват средно с 3,3 кв. км дневно през май, според Deepstate, като наскоро са пробили украинската отбрана източно от Покровск.
Анализаторите предупреждават, че дори ограничените успехи на фронта намаляват стимулите за компромис от страна на Москва, поне до края на предстоящата лятна офанзива.