Защо Путин предлага да е посредник в конфликта между Израел и Иран?

Предложението на руския президент Владимир Путин Русия да посредничи в конфликта между Израел и Иран има за цел да върне Москва на водеща позиция на международната сцена и да защити стратегическия си партньор в Близкия изток – Иран, отбелязват анализатори.

Традиционно Русия поддържа добри отношения с Израел, където живее значителна руска общност.

В последните години обаче отношенията между двете страни се влошиха, особено след руската инвазия в Украйна и остро критикуваната от Москва израелска военна операция в ивицата Газа.

След израелските удари срещу Иран миналия петък, Русия реагира с осъждане, а президентът Путин предложи посредничество. Във вторник Кремъл съобщи, че Израел не проявява интерес към външна посредническа намеса.

Според Никол Грайевски от мозъчния тръст „Карнеги“, Москва има интерес от деескалация на напрежението, тъй като не желае смяна на режима в Техеран, особено ако тя доведе до прозападно правителство, което би отслабило руското влияние в региона.

От началото на войната в Украйна Русия задълбочи отношенията си с Иран, като Киев и западните му съюзници обвиняват Техеран, че предоставя дронове и ракети на Москва – нещо, което Иран отрича.

През януари двете държави подписаха стратегически договор за партньорство, насочен основно към засилване на военното сътрудничество, макар той да не включва взаимна защита, както е в договора между Русия и Северна Корея.

Анализаторката Татяна Кастуева-Жан от Френския институт за международни отношения подчертава, че Русия има интерес да предложи посредничество и заради регионалните си амбиции. Тя припомня, че след промяната на режима в Сирия, където Москва и Техеран подкрепяха Башар Асад, Кремъл загуби позиции.

След анексирането на Крим през 2014 г., Русия беше в международна изолация, но я преодоля частично чрез ангажимента си в Сирия през 2015 г., когато спаси режима на Асад. Същата година Москва подкрепи и ядреното споразумение с Иран, което САЩ денонсираха през 2018 г.

Въпреки това, тясното партньорство с Иран може да компрометира възможността на Русия да бъде възприемана като безпристрастен посредник в конфликта с Израел.

Анализаторът Константин Калашев отбелязва, че подобна роля няма да бъде приета с доверие в Европа или Израел, които възприемат Москва като съюзник на Техеран. Европейската комисия вече отхвърли идеята, като говорителят ѝ Ануар Ел Ануни заяви, че „Русия не може да бъде обективен посредник“.

Френският външен министър Жан-Ноел Баро също бе критичен:

В същото време бившият американски президент Доналд Тръмп, който от януари поддържа все по-близки позиции с Путин, се изказа положително за руското предложение. Анализатори посочват, че Москва търси начини да повлияе на Тръмп и по теми извън Украйна. Самият Тръмп заяви, че би приключил войната в Украйна в рамките на 24 часа от повторното си встъпване в длъжност, макар в последно време да се дистанцира от конфликта.

В началото на юни Путин е изразил пред американския президент желание да съдейства за разрешаване на спора между Вашингтон и Техеран относно иранската ядрена програма – ключов елемент в настоящото напрежение между Иран и Израел. Израел обяви, че военните му действия целят да попречат на Иран да създаде ядрено оръжие – амбиция, която Техеран отрича.

Анализаторката Анна Боршевска от „Вашингтонския институт“ смята, че подобна роля би легитимирала Русия като глобален фактор, въпреки че тя води най-голямата агресивна война в Европа от Втората световна война насам.

Според Калашев, ако Русия влезе в ролята на посредник, това би било лоша новина за Украйна и Европа, тъй като би отклонило вниманието на международната общност от войната в Украйна.

Източник: Габриела Големанска/БТА,АФП