„Ако сте кмет в България, то или сами си слагате белезници, или носите портрета на Пеевски, закачате го тържествено на стената и пеете химн в негова чест. Ако изберете втория вариант, няма да имате никакви проблеми“
Това каза председателят на ПП „Единение“ Иван Христанов, който беше гост в предаването „Делници“ с водещ Николай Колев.
- Реклама -
По думите на Христанов този извод може да се направи не само на базата на ареста на кмета на Варна, но и въз основа на онези 50 снимки на кметове, застанали до Пеевски.
Председателят на ПП „Единение“ определи поредния вот на недоверие към кабинета „Желязков“ като политически виц.
вЪв каква лудница превърна лудия българя почнаха тиквоидиотите да се радват на репресиите които един луд приклучваи с листчето които си поиска във свят на ужасите се превърна българя на тъпо идиотите които станаха много и кретенизма и мутреския пример е панацея на всеки млад олигофрен подражаваш вожда на лудите и мазнинката
Ивайло Георгиев Хапчетата…розовите са безплатни,пият се винаги навреме….и уверявам ви няма да имате проблеми! 😂🙃😂
Умния Аз хубаво че ги знаеш кои са ще ти потрябват тръгнал си на тоя път а и лудия половината ви подлуди с ковит и от ваксини и от страх заминахте в енергото да светите
И този е мюре
Криминализираните електорални маси, възпитани в институционален нихилизъм и морална анестезия, се превръщат във възпроизводим ресурс на келепирния авторитаризъм. Те са не просто статистическо тяло, а необходимият субстрат за всяка политическа шайка, която симулира държавност, но в действителност упражнява власт като рекет.
В тази уродлива архитектура на управлението, кривосъдната система не е изключение, а гарант на дегенеративния ред – настроена е не към правото, а към фашизоидната вълна, която обожествява престъпника и осмива справедливостта като наивен сантимент.
Така се обяснява и органичната недосегаемост на бюрократичната каста – администрация без отговорност, власт без санкция. Прокурори и съдии са неизменно девствени пред Закона, защото самите те са съпричастни към неговата порнографска симулакрост.
Това, което официално се нарича „държавност“, не е нищо друго освен гримирана имитация, ритуализиран фалш, при който всичко изглежда, но нищо не е. Това е трагикомичният фарс на българския обществен живот, в който виновният се героизира, а невинността се обвива в ирония и скепсис.