Асен Василев се отказва от имунитета си. Това обяви председателят на ПП пред журналисти преди минути, след като името му беше замесено в разследването за корупция, свързано с варненския кмет Благомир Коцев.
- Реклама -
Той обяви още, че ще съди за твърденията ѝ Пламенка Димитрова и със спечелените пари „ще финансира партията“. Увери, че не е получавал нерегламентирани средства.
Току-що разбрах, че г-жа Пламенка е намесила моето име в скандала с Благо Коцев, който сам по себе си е скалъпен с бели конци. Нито съм вземал пари, нито Благо Коцев е вземал пари, нито партията е финансирана по този начин. Давам си имунитета, за да може това да бъде разследвано. По-важното е, че ще осъдя г-жа Пламенка. След това, наистина ще финансирам партията с тези пари, заяви Василев.
Той цитира чл. 286 от Наказателния кодекс:
Който пред надлежен орган на властта набеди някого за престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от 1 до 5 години. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години. Много внимателно да си помислят и г-жа Пламенка, която никога не съм виждал през живота си, и всички други, които се опитват да ни набеждават, какво точно правят. Ще си понесат последствията, категоричен е той.
Василев обяви, че имунитета си ще даде, „в момента, в който главният прокурор го поиска“.
Асен Василев се отказва от имунитета си. Това обяви председателят на ПП пред журналисти преди минути, след като името му беше замесено в разследването за корупция, свързано с варненския кмет Благомир Коцев.
- Реклама -
Той обяви още, че ще съди за твърденията ѝ Пламенка Димитрова и със спечелените пари „ще финансира партията“. Увери, че не е получавал нерегламентирани средства.
Току-що разбрах, че г-жа Пламенка е намесила моето име в скандала с Благо Коцев, който сам по себе си е скалъпен с бели конци. Нито съм вземал пари, нито Благо Коцев е вземал пари, нито партията е финансирана по този начин. Давам си имунитета, за да може това да бъде разследвано. По-важното е, че ще осъдя г-жа Пламенка. След това, наистина ще финансирам партията с тези пари, заяви Василев.
Той цитира чл. 286 от Наказателния кодекс:
Който пред надлежен орган на властта набеди някого за престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от 1 до 5 години. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години. Много внимателно да си помислят и г-жа Пламенка, която никога не съм виждал през живота си, и всички други, които се опитват да ни набеждават, какво точно правят. Ще си понесат последствията, категоричен е той.
Василев обяви, че имунитета си ще даде, „в момента, в който главният прокурор го поиска“.
Пореден протест в защита на българския лев и против приемането на еврото, организиран от “Възраждане”, се провежда в Кюстендилско - този път, като автошествие.
Автошествието...
За първи път България има рейтинг от високия инвестиционен клас. Това написа във фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Европейската рейтингова агенция "Scope Ratings" повиши...
Всичко е ясно, трябва да се действа! Трябва да се изрине тази уродливо- крадлива шайка от прасета, тикви, мутри и мутреси! Вече е невъзможно да се живее нормално в България! По-невъзможно от преди 10-ти ноември!
Цяла Варна знае че ГЕРБ купуват винаги гласовете за кмет
След Кирил Йорданов правят всичко възможно да е някое магаре но да е от ГЕРБ.
Жалко е че Пеевски взе вече и партията на Бойко той ще решава занапред по какъв начин да управлява България дали манипулиране или чрез терор .
Иван Петров Във Варна влизат доста пари от бюджета и трябва да се харчат по правилния начин в кавички.
Навремето Игнат Раденков беше казал за тия пари похарчени за булевард Левски във Варна, можеше да се направи магистрала Хемус и магистрала Русе – Малко Търново
Скорошно емпирично допитване, осъществено от токийската корпорация Shikigaku, хвърля обезпокоителна светлина върху едно хронично, почти ритуализирано изкривяване в телос-а на японската корпоративна култура: близо половината от младите служители (на възраст между 20 и 39 години) декларират наличието на един възрастен мъжки субект, трайно заседнал в офиса като институционален призрак – символично фигуративно присъствие, известно в народопсихологическия речник на архипелага като hatarakanai ojisan – сиреч, „чичото, който не работи“.
Тези сенесцентни фигури, утаили се в структурираната безотговорност на формални длъжности, изпълняват негласната роля на живи артефакти от една архаична, йерархично-филиална система, в която възрастта е над заслугата, а титлата – над делото. Вместо да бъдат освободени в името на институционалната ефективност, тези индивиди биват превеждани през кадровото чистилище на пред-пенсионното благоволение, където трудовото усилие е сведено до символичен минимум.
На пръв поглед безобидно — почти сантиментално — това явление разтваря безмълвен конфликт в междугенерационния регистър: над 59% от по-младите служители споделят усещането за екзистенциална преумора и фрустрация, породена от асиметрията между отговорност и принадлежност. Те се чувстват натоварени не само с работа, но и с мълчаливото бреме на несправедливостта.
Така поставен, проблемът не е само административен — той е антропологически, ценностен, онтологичен. Той илюстрира отчаяната необходимост от преход към система, в която меритокрацията не е само пожелание, а структурен императив, а балансът между поколенията не е благочестиво клише, а основна предпоставка за вътрешна хармония на общността.
И така:
Криминализираните електорални маси, възпитани в институционален нихилизъм и морална анестезия, се превръщат във възпроизводим ресурс на келепирния авторитаризъм. Те са не просто статистическо тяло, а необходимият субстрат за всяка политическа шайка, която симулира държавност, но в действителност упражнява власт като рекет.
В тази уродлива архитектура на управлението, кривосъдната система не е изключение, а гарант на дегенеративния ред – настроена е не към правото, а към фашизоидната вълна, която обожествява престъпника и осмива справедливостта като наивен сантимент.
Така се обяснява и органичната недосегаемост на бюрократичната каста – администрация без отговорност, власт без санкция. Прокурори и съдии са неизменно девствени пред Закона, защото самите те са съпричастни към неговата порнографска симулакрост.
Това, което официално се нарича „държавност“, не е нищо друго освен гримирана имитация, ритуализиран фалш, при който всичко изглежда, но нищо не е. Това е трагикомичният фарс на българския обществен живот, в който виновният се героизира, а невинността се обвива в ирония и скепсис.
Изпраха Бойко Борисов и сега един по един се изнизват по островите докато се разпадне партията.
Всичко е ясно, трябва да се действа! Трябва да се изрине тази уродливо- крадлива шайка от прасета, тикви, мутри и мутреси! Вече е невъзможно да се живее нормално в България! По-невъзможно от преди 10-ти ноември!
Скоро ще лъсне истината !
Цяла Варна знае че ГЕРБ купуват винаги гласовете за кмет
След Кирил Йорданов правят всичко възможно да е някое магаре но да е от ГЕРБ.
Жалко е че Пеевски взе вече и партията на Бойко той ще решава занапред по какъв начин да управлява България дали манипулиране или чрез терор .
Valentin Dimitrov много точен коментар !
Иван Петров Във Варна влизат доста пари от бюджета и трябва да се харчат по правилния начин в кавички.
Навремето Игнат Раденков беше казал за тия пари похарчени за булевард Левски във Варна, можеше да се направи магистрала Хемус и магистрала Русе – Малко Търново
Измамника Кокорчо пак във филм.
Скорошно емпирично допитване, осъществено от токийската корпорация Shikigaku, хвърля обезпокоителна светлина върху едно хронично, почти ритуализирано изкривяване в телос-а на японската корпоративна култура: близо половината от младите служители (на възраст между 20 и 39 години) декларират наличието на един възрастен мъжки субект, трайно заседнал в офиса като институционален призрак – символично фигуративно присъствие, известно в народопсихологическия речник на архипелага като hatarakanai ojisan – сиреч, „чичото, който не работи“.
Тези сенесцентни фигури, утаили се в структурираната безотговорност на формални длъжности, изпълняват негласната роля на живи артефакти от една архаична, йерархично-филиална система, в която възрастта е над заслугата, а титлата – над делото. Вместо да бъдат освободени в името на институционалната ефективност, тези индивиди биват превеждани през кадровото чистилище на пред-пенсионното благоволение, където трудовото усилие е сведено до символичен минимум.
На пръв поглед безобидно — почти сантиментално — това явление разтваря безмълвен конфликт в междугенерационния регистър: над 59% от по-младите служители споделят усещането за екзистенциална преумора и фрустрация, породена от асиметрията между отговорност и принадлежност. Те се чувстват натоварени не само с работа, но и с мълчаливото бреме на несправедливостта.
Така поставен, проблемът не е само административен — той е антропологически, ценностен, онтологичен. Той илюстрира отчаяната необходимост от преход към система, в която меритокрацията не е само пожелание, а структурен императив, а балансът между поколенията не е благочестиво клише, а основна предпоставка за вътрешна хармония на общността.
И така:
Криминализираните електорални маси, възпитани в институционален нихилизъм и морална анестезия, се превръщат във възпроизводим ресурс на келепирния авторитаризъм. Те са не просто статистическо тяло, а необходимият субстрат за всяка политическа шайка, която симулира държавност, но в действителност упражнява власт като рекет.
В тази уродлива архитектура на управлението, кривосъдната система не е изключение, а гарант на дегенеративния ред – настроена е не към правото, а към фашизоидната вълна, която обожествява престъпника и осмива справедливостта като наивен сантимент.
Така се обяснява и органичната недосегаемост на бюрократичната каста – администрация без отговорност, власт без санкция. Прокурори и съдии са неизменно девствени пред Закона, защото самите те са съпричастни към неговата порнографска симулакрост.
Това, което официално се нарича „държавност“, не е нищо друго освен гримирана имитация, ритуализиран фалш, при който всичко изглежда, но нищо не е. Това е трагикомичният фарс на българския обществен живот, в който виновният се героизира, а невинността се обвива в ирония и скепсис.
Имунитета е лесна работа, но първо да му вземат паспорта, че крадливи пиленца като него имат навика да отлитат към Дубай…
м, не вярвам … сигурен е, че е невинен. защо иначе да си сваля имунитета и тогава да бяга :Д защо боко или шиши нямат такива изказвания…
„невинен“ че направи коалиция за еврозоната с Борисов и Пеевски?
Е – сега ще си получи тяхната „благодарност“ за подкрепата
)))