На 83-годишна възраст ни напусна Турхан Расиев – един от ярките гласове на българската сатира и блестящ епиграмист. Новината съобщи във Facebook Кин Стоянов, синът на Радой Ралин.
„Още един брилянтен епиграмист вече е пълноправен участник в Обществото на Безсмъртните сатирици. Турхан Расиев, момчето от Варна, което баща ми толкова много ценеше“, написа Стоянов и припомни една от най-пророческите му епиграми: „Пиши, народе, не се бой! Приписвай всичко на Радой!“
- Реклама -
Сатира с дълъг живот
Турхан Расиев е роден на 28 януари 1942 г. в село Генерал Киселово, Варненско. Първите му литературни опити са още от гимназиалните му години в Добрич. Започва да пише на турски език, а по-късно – и на български. Като студент във ВИНС „Д. Благоев” във Варна сътрудничи активно със сатирични форми в регионалния и централния печат.
През годините публикува афоризми, епиграми, сатирични миниатюри, басни и апострофи. Негови текстове са превеждани на чужди езици и включвани в различни сборници, а днес често могат да се видят във вестник „Стършел“ и други хумористични издания.
Наследство
Приносът на Турхан Расиев остава завинаги част от златната съкровищница на българския хумор и сатира – редом до имената, които самият той ценеше и с които споделяше сцената на острото слово.
На 83-годишна възраст ни напусна Турхан Расиев – един от ярките гласове на българската сатира и блестящ епиграмист. Новината съобщи във Facebook Кин Стоянов, синът на Радой Ралин.
„Още един брилянтен епиграмист вече е пълноправен участник в Обществото на Безсмъртните сатирици. Турхан Расиев, момчето от Варна, което баща ми толкова много ценеше“, написа Стоянов и припомни една от най-пророческите му епиграми: „Пиши, народе, не се бой! Приписвай всичко на Радой!“
- Реклама -
Сатира с дълъг живот
Турхан Расиев е роден на 28 януари 1942 г. в село Генерал Киселово, Варненско. Първите му литературни опити са още от гимназиалните му години в Добрич. Започва да пише на турски език, а по-късно – и на български. Като студент във ВИНС „Д. Благоев” във Варна сътрудничи активно със сатирични форми в регионалния и централния печат.
През годините публикува афоризми, епиграми, сатирични миниатюри, басни и апострофи. Негови текстове са превеждани на чужди езици и включвани в различни сборници, а днес често могат да се видят във вестник „Стършел“ и други хумористични издания.
Наследство
Приносът на Турхан Расиев остава завинаги част от златната съкровищница на българския хумор и сатира – редом до имената, които самият той ценеше и с които споделяше сцената на острото слово.
кадри от фаталния инцидент