Европа постигна това, което дълго обещаваше – рязък спад на въглеродните емисии, но цената се оказа тежка за индустрията и потребителите. Почти две десетилетия след началото на зеления завой континентът е намалил емисиите си с 30% спрямо 2005 г. – повече от САЩ, където спадът е около 17%. Но успоредно с това цените на енергията скочиха, а икономиката започна да буксува.
Водещи европейски икономики като Германия, Великобритания и Италия плащат най-скъпия ток в индустриалния свят. Средните цени на електроенергията за тежката промишленост в ЕС са около два пъти по-високи от тези в САЩ и с около 50% над тези в Китай. Това прави Европа по-малко привлекателна за енергоемки сектори – от тежката химия до центрове за данни и изкуствен интелект.
„Ние губим индустрията си“, предупреждава проф. Дитер Хелм от Оксфорд.
Резултатът е видим – компании като Ineos затварят заводи в Германия, ExxonMobil спира производство в Шотландия и заплашва да излезе от европейската химическа индустрия. През последните 15 години търсенето на електроенергия в Европа намалява, отчасти заради високите цени, а фирмите, които искат да разширяват производството си, се сблъскват с ограничения в мрежата и липса на свободен капацитет.
В Ирландия операторът на електропреносната мрежа наложи мораториум върху нови центрове за данни до 2028 г., след като съществуващите вече потребяват над една пета от електроенергията на страната. В Германия предприемачи получават отговор, че за допълнителен капацитет ще чакат до 2035 г.
Част от енергийния шок се дължи на скъпия природен газ след пандемията и войната в Украйна, но бизнесът и част от икономистите подчертават, че бързото и агресивно преминаване към възобновяеми източници също има своята цена. Слънцето и вятърът са безплатни, но:
- нужни са огромни инвестиции в мрежа, батерии и резервни мощности;
- разходите често се скриват зад субсидии и въглеродни данъци;
- цените на тока остават трайно високи.
Консултантски анализи сочат, че „чистата“ енергийна система във Великобритания ще започне реално да спестява пари на потребителите едва около 2044 г., а в Германия картината е сходна. До тогава икономическите щети могат да бъдат значителни.
Паралелно с това политическият консенсус се пропуква. В много страни расте подкрепата за партии, които представят зеления преход като проект на елита, вреден за работниците и по-бедните региони. Германия се връща към нови газови централи, Норвегия преживя правителствена криза заради правилата на ЕС за възобновяема енергия, а скъпи проекти за зелен водород се отлагат или замразяват.
Швеция също критикува подхода на някои партньори:
„Без енергия нямаме промишленост, а без промишленост нямаме отбрана“, казва Еба Буш, зам.-министър-председател и министър на енергетиката на страната.
Основният проблем е, че Европа избра стратегията „или“, а не „и“ – бързо затворени въглищни и газови мощности, преди новите системи да са напълно готови. Докато САЩ, Китай и други държави едновременно разгръщат и възобновяеми, и изкопаеми мощности, Европа:
- затвори десетки централи на въглища и газ;
- наложи високи въглеродни данъци;
- субсидира агресивно вятърна и слънчева енергия.
Така потребителите плащат и за скъп вносен газ, и за модернизация на мрежата, и за субсидии за зелена енергия. В Обединеното кралство таксите и данъците вече са над половината от сметката за ток. Милиони домакинства ограничават отоплението, а общественото недоволство расте.
Показателен е примерът с офшорния вятърен парк Seagreen в Шотландия. Въпреки че е символ на „новата ера“, турбините му са спрени над 70% от времето, защото мрежата не може да поеме толкова енергия от север на юг. Вместо това се пускат газови централи по-близо до потреблението, а британците плащат милиарди за „балансиране“ на системата.
В същото време инвестиционните нужди са колосални – до 3 трилиона евро за десетилетие, само за производство и инфраструктура. Това идва в момент, когато бюджетите вече са под натиск от застаряване на населението, необходими отбранителни разходи и по-високи лихви.
Застъпниците на зеления преход настояват, че това е болезнен, но временен период и че след изграждането на системата разходите ще паднат рязко. Критиците обаче предупреждават, че в страни като Германия и Великобритания, с малко слънце и зависимост от вятъра, възобновяемата енергия може да остане трайно по-скъпа заради сложността и мащаба на системата.
„Не съм виждал план, който да прави зелената електроенергия конкурентна в Централна Европа“, казва изпълнителният директор на Thyssenkrupp Мигел Лопес.
Докато Европа търси „повратната точка“, на която зеленият преход започва да се изплаща, една реалност вече е факт.
Eмисиите намаляват, но цената за домакинствата и индустрията е висока – и политическите, и икономическите последици тепърва ще се усещат.