Вили Лилков, един от създателите на „Синя България“ и дългогодишен изследовател на комунистическите престъпления, представи в предаването „Честно казано“ с водещ, новата си книга „Синовете на Сатаната“ . В разговор с журналиста Люба Кулезич, той разкрива смразяващи подробности за периода от 1917 до 1953 г., базирани на документи от руския държавен архив, КГБ и НКВД. Заглавието на книгата, което звучи почти холивудско, всъщност е исторически цитат, описващ ужаса на епохата.
„Това име го взех всъщност от едно изказване на Дмитрий Мережковски“, обяснява Лилков. Руският философ и писател нарича болшевиките „синове на дявола“ и чертае ясна граница между свидетелите на терора и останалия свят: „Живите не знаят нищо за мъртвите, мъртвите не знаят нищо за живите“. Думите му са потвърдени и от руския патриарх Тихон, който се обръща към вярващите със завета: „Ако не знаете кой е Сатаната, ето го, той вече е на терен, той е тук“, визирайки новата власт в Кремъл.
Един от най-трагичните аспекти, засегнати в труда на Лилков, е съдбата на децата в Съветския съюз. След революцията и последвалите гладомори (1922-1923 г., 1932-1933 г.), милиони безпризорни деца остават на улицата. Идеологията на Ленин и неговите сподвижници е категорична – „няма деца на семейството, има деца на републиката“. Целта е национализация на децата и разбиване на патриархалния модел.
Паралелно с това протича и така наречената сексуална революция. Болшевиките налагат теорията за „чашата вода“ – идеята, че сексуалните желания трябва да се задоволяват толкова лесно, колкото утоляването на жаждата.
„Ленин и Троцки са всъщност големите вдъхновители на революцията, големите вдъхновители на червения терор, на военния комунизъм“, подчертава Лилков.
Тази „свобода“ стига до крайности, като движението „Долу срама“, при което хора дефилират голи в Москва и Петербург, и дори издаването на локални декрети за „общо ползване на жените“.
Книгата описва и системното унищожение на Руската православна църква. Създава се движение на „безбожниците“, което достига 5 милиона членове, а през 1929 г. е обявена „първа петилетка на безбожието“. Планът е ясен: пълно ликвидиране на духовенството и храмовете. Кулминация на този процес е взривяването на храма „Христос Спасител“ през 1931 г. по нареждане на Сталин.
Вили Лилков обръща специално внимание на съдбата на българската политическа емиграция в СССР. По думите му сталинският режим избива повече ръководни български комунисти, отколкото българската полиция в периода 1923-1944 г. „Голяма част от тях са буквално изтребени“, посочва авторът.
Крайната цел на режима е създаването на нов човешки тип – „Хомо Советикус“. Това е човекът, оцелял в условия на десетилетия насилие, страх и депортации. Лилков цитира Владимир Яковлев: „Ние всички в Русия сме внуци на жертви и палачи… Ако във вашето семейство няма жертви, значи е имало палачи“.
Книгата „Синовете на Сатаната“ съдържа над 1200 цитирания на документи и цели да освети слабо познати периоди, скрити зад мащабната съветска пропаганда. „Не е необходимо да стане русофоб, но поне да изчисти своя поглед и да може да си обяснява много от събитията, които се случват днес“, обобщава Вили Лилков.