Чилийците гласуваха в неделя, за да изберат следващия си президент, на избори, на които за първи път от края на диктатурата на Аугусто Пиночет преди 35 години крайната десница е фаворит.
Проучванията показват значителна преднина за ултраконсерватора Хосе Антонио Каст, 59-годишен адвокат, който се изправя срещу Жанет Хара, умерена комунистка, представляваща широка лява коалиция.
Избирателните секции започнаха да затварят в 18:00 ч. местно време (21:00 ч. по Гринуич), което позволи преброяването на гласовете да започне в края на деня, белязан от дълги опашки за тези задължителни избори. Близо 16 милиона избиратели имаха право да избират между двамата кандидати.
Крайнодесният кандидат прави трети опит да стане президент. След като гласува в Пайне, на 40 км южно от Сантяго, той беше аплодиран от тълпа, скандираща „Каст, президент“.
„Победителят (на изборите) трябва да бъде президент на всички чилийци“, заяви Каст, обещавайки да се стреми към единство в дълбоко поляризирана страна.
Неговата лява съперничка от Комунистическата партия изрази стремеж към:
„По-добро бъдеще за Чили, страна, където омразата и страхът не преобладават“.
Бившият конгресмен Каст, практикуващ католик и баща на девет деца, водеше кампания с фокус върху борбата с престъпността и обеща депортиране на близо 340 000 нелегални мигранти, повечето от които венецуелци.
Неговата опонентка, 51-годишната Жанет Хара, бивш министър на труда при напускащия президент Габриел Борич, обеща повишаване на минималната работна заплата и защита на пенсиите.
На първия тур в средата на ноември двамата кандидати получиха по около една четвърт от гласовете, с лека преднина за левицата, но десните кандидати общо събраха около 70%.
Артуро Уичакео, 57-годишен таксиметров шофьор, гласува за Хара, „за да не загуби социалните помощи“, докато Франческа Дюран, 20-годишна студентка, заяви, че не желае да гласува за „фашист“.
За Урсула Вилялобос, 44-годишна домакиня, приоритетът е друг:
„По-важно от социалните помощи са работата и сигурността. Хората да могат да напускат домовете си без страх“.
Престъпността и незаконната имиграция се очертават като водещи проблеми за чилийците, изпреварвайки икономическите трудности, свързани с бавния растеж.
„Страната се руши“, многократно заявява Каст, кандидатът на Републиканската партия, която основава през 2019 г.
Експерти отбелязват разминаване между възприятията и реалността, тъй като въпреки ръста на отвличанията и изнудванията, Чили остава една от най-безопасните държави в Латинска Америка.
По време на кампанията Каст, който се противопоставя на абортите дори при изнасилване и на еднополовите бракове, смекчи част от най-консервативните си позиции.
Бившият президент Мишел Бачелет (2006–2010 и 2014–2018) заяви в неделя, че се надява:
„Гражданите да кажат думата си, така че определени права не само да не бъдат подкопани, но и да не бъдат премахнати“.
Реториката на десницата и крайната десница, силно фокусирана върху сигурността, набра допълнителна сила след широкото недоволство от оттеглящото се ляво правителство.
Политологът Клаудия Хайс посочва, че въстанието през 2019 г., съчетано с пандемията, е било „много травмиращо“ и е довело до „завой към консерватизъм“.
Сесилия Мора, 71-годишна пенсионерка, гласуваща за левицата, вижда в Каст:
„Пиночет без униформата“,
в страна, където диктатурата е отнела живота на 3200 души и е довела до изчезването на още хиляди между 1973 и 1990 г.
Ултраконсерваторът, чийто баща е служил в германската армия по време на Втората световна война, е подкрепял диктатурата и е заявявал, че ако Аугусто Пиночет беше жив, би гласувал за него.