Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изпрати отворено писмо до медиите, народните представители и Министерския съвет във връзка с решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България за начина, по който е транспонирана Директива 2014/24/ЕС.
От КРИБ заявяват, че частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации и поради това не следва да попадат в обхвата на Закона за обществените поръчки. Позицията е подкрепена от колективния член на конфедерацията – Българската болнична асоциация, както и от Българския лекарски съюз.
В официалната позиция на КРИБ се посочва:
„Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система.“
Според трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект определен като публичноправна организация, той не трябва да функционира в условията на пазарна икономика. Частните лечебни заведения обаче работят като търговски дружества, поемат пълен финансов риск, формират собствен финансов резултат и получават средства от НЗОК като заплащане за извършени услуги, а не като бюджетна издръжка. Те разполагат и с повече от един източник на приходи.
КРИБ напомня, че тази характеристика е призната и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата и осъществяват дейността си на търговски принцип, поради което не покриват критериите за публичноправни организации.
В писмото се предупреждава, че прилагането на ЗОП спрямо частните болници би довело до сериозни практически и системни проблеми. Сред тях са забавяния и блокиране на доставките на медикаменти и медицински изделия заради обжалвания на обществени поръчки, несъразмерни административни и финансови тежести за структури без бюджетно финансиране, както и намеса в свободната стопанска инициатива.
КРИБ подчертава, че ако държавата счита за необходимо да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, това трябва да стане чрез пропорционални и утвърдени на европейско ниво механизми като конкурентни процедури и централизирани търгове, а не чрез разширяване на обхвата на ЗОП.
„Тези инструменти осигуряват прозрачност без да налагат неприложим и вреден режим като ЗОП“, се казва още в позицията.
От конфедерацията са категорични, че твърдяното от Европейската комисия нарушение е неоснователно и не налага промяна в националното законодателство. Според КРИБ България разполага с достатъчно правни и фактически аргументи да защити позицията си пред Съда на ЕС, като подобна защита е в интерес на държавата, здравната система и пациентите.
В заключение КРИБ предупреждава, че всяка промяна в ЗОП, която пренебрегва тези аргументи, би навредила на пациентите и здравеопазването. Конфедерацията призовава Европейската комисия и българските институции да запазят и надградят съществуващия модел и заявява готовност за диалог и сътрудничество с цел по-голяма прозрачност и обществено доверие в сектора.