Да оставиш България да се върти по леда, го могат само политиците. Това написа писателят и поет Николай Милчев във Фейсбук по повод връчването и последващото връщане на първия проучвателен мандат. Ето как той видя картината в президентството:
ВРЪЧВАНЕТО НА ПЪРВИЯ МАНДАТ – КАКВО ВИДЯХ
Това не беше точно връчване на проучвателен мандат, а гостуване (официално приятелско посещение) на премиера в оставка Росен Желязков в Президентството.
Росен Желязков беше премиер, сега е премиер в оставка и кандидат-премиер на ГЕРБ – СДС. Чак да се обърка човек какво всъщност е Росен Желязков.
Бойко Борисов е изпратил именно него да получи мандата и да го върне, да не би някой да си помисли, че на Росен Желязков му нямат доверие в ГЕРБ. Предизборен ход.
Росен Желязков влиза в Президентството и се ръкува с всички, все едно той е домакин, и докато чака, за да не излезе, че чака, отпива от бутилчицата с минерална вода. Създава се усещане, че той посреща Президента и вицепрезидента.
После прави отчет на свършеното от Правителството в оставка, сякаш закрива заседание на Министерския съвет.
Докато говори, два пъти споменава името на вицепрезидента Илияна Йотова, с което прави намигване и казва, че ГЕРБ е наясно какво се готви в Президентството.
Самият Президент Радев ми се стори по-скоро безразличен, леко отегчен…
Не мога да пропусна един детайл, който според мен е най-важното нещо.
Гледах връчването на мандата по БНТ и камерата, която снимаше разменянето на разни папки, беше уловила следната картина. Главата на Президента почти закриваше портрета на Левски, главата на Росен Желязков почти закриваше портрета на Ботев. А от портрета на Иван Вазов се виждаше само знаменитият му мустак.
Камерата показа и вицепрезидента Йотова, а зад нея – на стената – без да го закрива никой, беше Стефан Стамболов. Левски и Ботев не се виждат, на Вазов му стърчи само мустакът, Стефан Стамболов обаче е целият.
Докато траеше тая процедура, чух как на улицата пред къщата буксува кола. Ледът по нашата селска улица е толкова голям, че колата се завъртя един път, спря за малко напряко на улицата и после лека-полека тръгна към Долния край на селото.
Няма никаква друга причина и България да се върти на едно място като закъсала лека кола и никой да не ще да приеме ни мандат, ни чудо – в тая поледица трябва да си луд да го направиш.
Да оставиш България да се върти по леда, го могат само политиците.