16 януари 2026 | 15:54
69
След изчерпване на конституционната процедура за съставяне на редовно правителство, България се насочва към поредните предсрочни парламентарни избори. Президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата, но нито един от тях не бе реализиран успешно.
- Реклама -
Какво следва?
При липса на съгласие за образуване на правителство, държавният глава стартира кръг от консултации с парламентарните групи. По предложение на кандидата за служебен министър-председател, президентът назначава служебния кабинет. Конституцията постановява, че след назначаването на кабинета, предсрочните избори трябва да се проведат в срок до два месеца.
Важен детайл в процедурата е, че Народното събрание не се разпуска веднага, а продължава да функционира до началото на предизборната кампания, която стартира един месец преди вота.
Домовата книга
След промените в Конституцията от 2023 г., правомощията на президента при избора на служебен премиер са силно ограничени. Държавният глава вече не може да избира свободно, а е длъжен да посочи кандидат от т. нар. „домова книга“ – списък с конкретни висши държавни длъжности.
Възможностите пред Румен Радев се свеждат до 10 конкретни имена:
- Рая Назарян – председател на Народното събрание;
- Димитър Радев – управител на Българската народна банка (БНБ);
- Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков – подуправители на БНБ;
- Велислава Делчева – омбудсман;
- Мария Филипова – заместник-омбудсман;
- Димитър Главчев – председател на Сметната палата;
- Мария Николова и Силвия Къдрева – заместник-председатели на Сметната палата.
Правен вакуум и право на отказ
Ситуацията крие и своите юридически неясноти. Основният закон не описва какъв е сценарият, ако никой от изброените допустими кандидати не изрази желание да поеме поста на служебен министър-председател.
В същото време, Конституцията не съдържа и конкретна клауза за „право на отказ“ от страна на избраните лица. Текстът единствено регламентира кои длъжности са допустими за назначаване, без да третира изрично хипотезата на масов отказ от страна на потенциалните кандидати.
В момента отказ да заемат поста служебен премиер са направили Рая Назарян, Димитър Радев и Велислава Делчева. Най-спряган за поста е Андрей Гюров. Конституционалисти смятат, че назначаването му е под въпрос заради делото за конфликт за интереси.
След изчерпване на конституционната процедура за съставяне на редовно правителство, България се насочва към поредните предсрочни парламентарни избори. Президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата, но нито един от тях не бе реализиран успешно.
- Реклама -
Какво следва?
При липса на съгласие за образуване на правителство, държавният глава стартира кръг от консултации с парламентарните групи. По предложение на кандидата за служебен министър-председател, президентът назначава служебния кабинет. Конституцията постановява, че след назначаването на кабинета, предсрочните избори трябва да се проведат в срок до два месеца.
Важен детайл в процедурата е, че Народното събрание не се разпуска веднага, а продължава да функционира до началото на предизборната кампания, която стартира един месец преди вота.
Домовата книга
След промените в Конституцията от 2023 г., правомощията на президента при избора на служебен премиер са силно ограничени. Държавният глава вече не може да избира свободно, а е длъжен да посочи кандидат от т. нар. „домова книга“ – списък с конкретни висши държавни длъжности.
Възможностите пред Румен Радев се свеждат до 10 конкретни имена:
- Рая Назарян – председател на Народното събрание;
- Димитър Радев – управител на Българската народна банка (БНБ);
- Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков – подуправители на БНБ;
- Велислава Делчева – омбудсман;
- Мария Филипова – заместник-омбудсман;
- Димитър Главчев – председател на Сметната палата;
- Мария Николова и Силвия Къдрева – заместник-председатели на Сметната палата.
Правен вакуум и право на отказ
Ситуацията крие и своите юридически неясноти. Основният закон не описва какъв е сценарият, ако никой от изброените допустими кандидати не изрази желание да поеме поста на служебен министър-председател.
В същото време, Конституцията не съдържа и конкретна клауза за „право на отказ“ от страна на избраните лица. Текстът единствено регламентира кои длъжности са допустими за назначаване, без да третира изрично хипотезата на масов отказ от страна на потенциалните кандидати.
В момента отказ да заемат поста служебен премиер са направили Рая Назарян, Димитър Радев и Велислава Делчева. Най-спряган за поста е Андрей Гюров. Конституционалисти смятат, че назначаването му е под въпрос заради делото за конфликт за интереси.
