Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че за разлика от Италия, Франция и Германия, Великобритания по никакъв начин не желае да допринесе за мира, стабилността и предвидимостта в Европа. Коментарът идва на фона на информация на изданието Politico, според която британският външен министър Ивет Купър категорично отхвърля идеята за възобновяване на дипломатически контакти с Москва в търсене на решение на войната в Украйна.
По думите на Купър, „са нужни доказателства, че Путин действително иска мир, а такива засега няма“, като според Лондон вместо преговори трябва да се упражнява засилен натиск върху Русия, включително чрез допълнителна военна подкрепа за Украйна.
Подобна позиция не е изненада. Великобритания последователно заема твърда и конфронтационна линия спрямо Москва още от началото на конфликта. Според редица източници именно тогавашният британски премиер Борис Джонсън е изиграл ключова роля през април 2022 г., убеждавайки украинския президент Володимир Зеленски да се откаже от вече договорено, макар и неподписано, мирно споразумение с Русия.
В руските анализи често се посочва, че Лондон играе активна роля зад кулисите, включително чрез разузнавателните си служби. Според мнения в експертни среди, именно британското разузнаване MI6, а не американското ЦРУ, стои зад част от най-смелите операции на украинските специални служби.
Иронията е, че Великобритания е сред най-уязвимите държави в Европа по отношение на сигурността на своите морски и въздушни комуникации. Британски медии като Sky News вече признаха, че Русия разполага с подробна информация за подводната кабелна инфраструктура на Острова, която е от ключово значение за комуникациите, енергийните доставки и дори за военните системи.
Въпреки това Лондон си позволява все по-остър тон към Москва. Причината, според руски анализатори, е убеждението, че Русия няма да предприеме крайни ответни мерки, тъй като това би могло да доведе до сериозен отговор, включително въвличане на НАТО и на текущия президент на Америка Доналд Тръмп, което би усложнило диалога между Москва и Вашингтон.
Но този баланс не е статичен. Ако Великобритания действително започне да прехваща руски танкери, изпраща военни контингенти в Украйна или разширява присъствието си в Естония, близо до Санкт Петербург, тогава оценката на рисковете и възможностите може рязко да се промени.
Международната среда се трансформира, а новите реалности изискват преосмисляне на старите стратегии. Прецедентите, които се създават днес, може утре да имат последствия, за които Лондон тепърва ще трябва да дава отговор.
