Битът победи битието, кренвиршите са по-важни от книгите. Това написа във Фейсбук поетът и писател Николай Милчев. Споделяме неговия пост, озаглавен:
В ДЖОБЧЕТО МИ ДРЪНКАТ СЕМКИ И БОНБОНКИ
Никога няма да я забравя детската песничка „в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки“. Сетих се и за началото:
От днес имам вече нови панталонки,
в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки.
Светва ми на очите от тая песничка.
Ето ти го цялото мое детство – нови панталонки и в тях – печени семки и бонбонки.
Ако реша да я преправям тая песен сега, сигурно ще я изпея по следния начин:
От днес имам вече нови панталони,
в джобовете дрънкат евро и бонбони.
Разглеждам петдесетеврова банкнота и ѝ се радвам, че е чисто нова. Каква хубавица е тая банкнота! На едната ѝ страна виждам мост и мостът отдолу прилича на сърце. Под моста не тече река, а в кръг са се наредили европейски звезди и карта на Европа.
От другата страна на банкнотата има две тераси или два прозореца, или два входа, гръцки колони и пак звезди.
Лека-полека забравям как изглеждат левовете. Човек свиква с всичко – примирява се. А особено когато са нови парите и миришат на нови пари, на човек му става приятно. Самата грапавина на новите пари напомня на младост, в известен смисъл и на девственост. Представяте ли си – девствени нови пари?
Не мога да се понасям, но си признавам, че почвам да свиквам. Отпускам се и минавам под моста, който ми прилича на сърце, на петдесетевровата банкнота. Изтичам някъде – изтичам с водата на реката, дето я няма. Все ми е тая. Един ден и с турски лири да плащаме, щом можем да го понесем, какво значение има? Трябва да опитаме и с швейцарски франкове, защо не с кувейтски долари, може и със севернокорейски вони.
В комунистическа Корея (тая дума „комунизъм“ вече не знам какво значи) има зелени и сини вони. Със зелените вони пазаруват обикновените хора, със сините – началниците. Зелените вони са окапала шума, сините вони са власт и удобство.
Пак си гледам евровата банкнота и си мисля, че не точно с такава банкнота ще пазарува и честният господин български олигарх, и изпраният и избелен мафиот, и пребоядисаният мръсник ренегат. В Северна Корея парите са различни и е ясно за какво става дума.
В България парите уж са едни, но, Господи, каква голяма разлика има – каква разлика между парите, дадени като милостиня, и кървавите пачки на овластените престъпници.
Стихнахме, притаихме се, „щастливи“ сме. При българите мълчанието е равно на щастие и мъдрост. Защото вече сме в реката, дето я няма, и минаваме под моста на петдесетевровата банкнота. Всичките.
Мислех си, че дълго време ще изпитвам болка, че го няма лева. Със съзнанието си съм наясно, че като нямаме собствена валута, нещо от същността ни и от смисъла да сме държава се отнема.
Но от друга страна – като гледам, че нищо не може да се направи, че пет-шест побеснели луди хора ще затрият света, и с ужас разбирам, че не ми е толкова много мъчно за лева.
В България „левовете“ винаги са били или в зоопарк, или във вид на паметници. Голямо викане и дране беше, че ще умрем за лева, че ще свикаме референдум, че ще пометем всичко – къде изчезна, моля ви се, всичко това? Двайсетина дена по-късно – нищо и половина.
Няма защо да се лъжем – битът победи битието.
Тестото още не е станало опечен хляб.
Кренвиршите са по-важни от книгите.
Дипломата е по-важна от науката.
Бухалката е много по-силна от перото.
И интелектуалецът е пример за оцеляване.
Това, което наистина ме ужасява, е, че като слушам анализатори да обявяват Новия световен ред и да обясняват как Силата е всичко и как ние тука, в България, се туткаме и закъсняваме да хванем Влака на силните, и се отчайвам.
Дали пък само тия презрени от мен мекерета се сещат, че да хвалиш сега Тръмп например е много ценно и умно и че много ценно и умно е винаги да си на колене пред Слънцето. Само те ли се сещат за това? Не вярвам.
Пуснал съм си два портфейла – единия с левове, другия – с евро. Тоя с левовете е пред издъхване, а тоя с еврото мирише на няколко нови евробанкноти.
Като не мога да се преродя естетически и физически, поне да се преродя валутно.
И от време на време да си тананикам детската песничка за новите панталонки, за семките и за бонбонките. От нея наистина ми светва пред очите.