България не просто е достигнала средните европейски цени, но за редица основни стоки вече ги и надхвърля. Страната ни оглавява класацията в Европейския съюз по най-високи цени на олиото, прясното мляко и ориза.
При останалите продукти, наблюдавани от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), държавата неизменно попада в челната петица по скъпотия. Тази тревожна статистика представи главният икономист на синдиката Любослав Костов пред NOVA NEWS.
Парадоксът се задълбочава от факта, че докато цените са на върха, по показателя „покупателна способност“ българите остават твърдо на последното място в общността. Костов илюстрира дисбаланса с конкретен пример: докато един германец на минимална заплата може да си позволи малката потребителска кошница 30 пъти, неговият български колега на минимално възнаграждение може да я закупи едва 15 пъти.
Данните на КНСБ за месец януари показват продължаваща възходяща тенденция. Стоките, включени в малката потребителска кошница – общо 21 от най-често купуваните продукти от домакинствата – са поскъпнали с 1,3%. Мониторингът на синдикатите обхваща не само хранителните стоки, но и масови услуги като фризьорските салони, таксиметровите превози и таксите за охраняем паркинг.
При услугите също се отчита сериозен ръст, вариращ между 8% и 10% на месечна база.
Икономистът е категоричен в оценката си за ситуацията: „Вече губим покупателна способност. Вината е колективна – и на бизнеса, и на правителството, и на частни, и на обществения сектор, че не предприеха навреме мерки“.
Един от основните проблеми, посочени от експерта, е драстичната разлика между цените на едро и тези, които крайният потребител плаща на касата в магазина.
Според анализа на КНСБ, надценките достигат фрапиращи размери, което повдига въпроси за ефективността на пазарните механизми и контрола от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).
„Говорим за надценки от 15% до 115% при отделните стоки. При картофите, например, разликата между цените на едро и дребно е 115%. При сиренето и при хляба също говорим за между 50% и 80%“, подчерта Любослав Костов.
Изследването разкрива и друга, често пренебрегвана зависимост – липсата на конкуренция в по-малките населени места води до по-високи цени. Противно на очакванията, животът в определени областни градове излиза по-скъп от този в столицата или големите икономически центрове именно заради монополното положение на търговците.
„Там, където конкуренцията е слаба – в градове, в които има не повече от няколко по-големи работодатели – се формират цени значително по-високи от пазарните. По тази причина основни стоки, например, са по-скъпи в градове като Монтана и Враца спрямо по-големите градове, където има повече конкуренция“, обясни икономическият експерт.