30 януари 2026 | 21:36
111
Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен изрази сериозна загриженост относно стабилността на региона, предупреждавайки, че местното население е силно обезпокоено. По време на ключова среща във Франция той посочи като основна причина за тревогата „настоящите действия на Русия“ и призова за незабавни действия за защита на острова.
- Реклама -
Дискусията се проведе в престижния университет Sciences Po в Париж, където Нилсен разговаря с датския министър-председател Мете Фредериксен. Основен акцент в разговорите бе необходимостта от засилване на мерките за защита, като гренландският лидер настоя за ясни и категорични гаранции за тяхното ефективно прилагане.
Според Нилсен, властите в Гренландия усещат засилващ се външен натиск. Той подчерта, че част от жителите на острова изпитват реален страх от Русия, което води до натрупване на вътрешно напрежение и изправя управлението пред сериозни политически предизвикателства. Правителството се намира в сложна ситуация, в която трябва да балансира между успокояването на обществените опасения и твърдата защита на суверенитета на територията.
Стратегическото значение на Гренландия поставя темата за нейната сигурност и във фокуса на Съединените щати. Президентът Доналд Тръмп нееднократно е коментирал ситуацията около острова, обвързвайки интересите на Вашингтон с потенциалните рискове, идващи от Русия и Китай. За САЩ Арктика е регион с ключово геополитическо значение, а географската позиция на Гренландия я прави център на засилено международно внимание.
В отговор на тези опасения, Москва и Пекин категорично отричат наличието на агресивни намерения. И двете страни отхвърлят обвиненията, че търсят контрол над Гренландия или че засилват военното си присъствие с цел заплаха.
Мненията в Европа обаче остават разнопосочни. Бивши и настоящи европейски служители изразиха съмнения относно неотложността на проблема, отбелязвайки, че към момента липсват потвърдени данни за реална заплаха. Това разминаване в оценките поставя под въпрос мащаба на страховете, но не намалява чувствителността на темата, която продължава да преплита страховете на малките народи с интересите на големите световни сили.
Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен изрази сериозна загриженост относно стабилността на региона, предупреждавайки, че местното население е силно обезпокоено. По време на ключова среща във Франция той посочи като основна причина за тревогата „настоящите действия на Русия“ и призова за незабавни действия за защита на острова.
- Реклама -
Дискусията се проведе в престижния университет Sciences Po в Париж, където Нилсен разговаря с датския министър-председател Мете Фредериксен. Основен акцент в разговорите бе необходимостта от засилване на мерките за защита, като гренландският лидер настоя за ясни и категорични гаранции за тяхното ефективно прилагане.
Според Нилсен, властите в Гренландия усещат засилващ се външен натиск. Той подчерта, че част от жителите на острова изпитват реален страх от Русия, което води до натрупване на вътрешно напрежение и изправя управлението пред сериозни политически предизвикателства. Правителството се намира в сложна ситуация, в която трябва да балансира между успокояването на обществените опасения и твърдата защита на суверенитета на територията.
Стратегическото значение на Гренландия поставя темата за нейната сигурност и във фокуса на Съединените щати. Президентът Доналд Тръмп нееднократно е коментирал ситуацията около острова, обвързвайки интересите на Вашингтон с потенциалните рискове, идващи от Русия и Китай. За САЩ Арктика е регион с ключово геополитическо значение, а географската позиция на Гренландия я прави център на засилено международно внимание.
В отговор на тези опасения, Москва и Пекин категорично отричат наличието на агресивни намерения. И двете страни отхвърлят обвиненията, че търсят контрол над Гренландия или че засилват военното си присъствие с цел заплаха.
Мненията в Европа обаче остават разнопосочни. Бивши и настоящи европейски служители изразиха съмнения относно неотложността на проблема, отбелязвайки, че към момента липсват потвърдени данни за реална заплаха. Това разминаване в оценките поставя под въпрос мащаба на страховете, но не намалява чувствителността на темата, която продължава да преплита страховете на малките народи с интересите на големите световни сили.
