Преди година благодарение на доблестта на съдия Мирослав Петров стана образно ясно как работи един от механизмите за дисциплиниране на съдии от прокурори (послушници на главния). Изпълнителят на тази превъзпитателна програма в конкретния случай беше награден и от прокурор в СГП излетя във ВКП.
Остава да гадаем на кой прокурор точно остави да пази саркофага с тайните на магистратите от “SS club” и “Осемте джуджета”.
Политиците си редят листите, паралелното правосъдие си върви с нови аферисти. Пълна стабилност!
Това написа съдия Владислава Цариградска днес във Фейсбук. Тя напомни за друг нейн пост, качен на 3 февруари 2025 г. В него съдия Цариградска уточнява:
Опитомяването на съдиите не е българско “достижение”. Има силови и груби мерки (дисциплинарна саморазправа, заплаха с наказателна репресия, “Червени пирати” и др.), но има и щадящи и приятни похвати (свръх високи доходи и материални привилегии без да се изисква и проверява качеството на работата, трамплини между инстанциите, “служебни” пътувания по света, партита в екзотична компания и развеселяващи вещества под “окото” на BigBrother и др.), за които все някога трябва да се отплатиш.
Хитлер причинява кошмара за цялото човечество, защото си осигурява лоялността на съдиите, които сътрудничат за трансформирането на либералния германски закон в инструмент за потисничество, дискриминация и геноцид. И тогава е имало отделни съдии, които са се противопоставяли (в коментар е изследването на норвежкия професор по темата).
Днес на много места в Европа има симптоми, а някъде дори пълзят опити за установяване на режим и съдиите винаги са пречка (в момента Италия е пред сериозно предизвикателство).
Полша успя да се справи с цената на много битки, в които съдиите, подкрепени от гражданското общество, извоюваха обратно правовия ред в страната.
В “Черната книга” на българския опит неизчерпателно трябва да се посочат – уволнението на съдия Мирослава Тодорова по политическо поръчение и послушно изпълнение от ВСС, подпечатано от ВАС (даже с личното участие на Георги Чолаков); продуцираната истерия по случая Полфрийман и евфемистичната заплаха на главния прокурор Цацаров срещу съдиите, освободили предсрочно от затвора чуждия гражданин; наказателното обвинение срещу съдията Пенгезов, отказал да изпълни една конкретна поръчка, за което по заръка на Доган, чрез Делян Пеевски, главният прокурор процесуално “отстреля” съдията и го извади от “играта” за председател на САС; самозабравили се слуги на прокурорските безобразия като Веселин Иванов -шеф на пресслужбата на главния прокурор, който изисква “краткост”, и като прокурор Йордан Петров – идеологическият цензор на съдия Мирослав Петров, но едновременно с това и пазител на тайните в архива на Еврото и Нотариуса.
Най-важният въпрос занапред е как да се подбират при назначенията и повишенията именно такива съдии, които смело и безстрашно ще защитават правта и ще отстояват пиринците и ценностите на демокрацията. Това е предизвикателство за цяла Европа, за което алармира професор Кеес Стерк – съдия от Върховния съд на Нидерландия, който предлага пет стъпки за защита на независимото правосъдие (текстът в коментар).