Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане дългоочаквания проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който цели да регулира взаимодействията между властта и заинтересованите страни.
Според политолога и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Ваня Нушева, предложените текстове отговарят на европейските практики, но възлагането на регистъра на Сметната палата и липсата на ясни критерии за вписване създават рискове пред ефективното прилагане на нормативния акт.
В ефира на БНР Нушева даде положителна оценка на избора на терминология в законопроекта. Според нея замяната на натоварената с негативни обществени нагласи дума „лобизъм“ с „представителство на интереси“ е правилен ход, който отразява притесненията на гражданския сектор. Тя подчерта, че общата оценка на внесения проект позволява да се каже, че той следва модела, прилаган в институциите на Европейския съюз.
„Самото наименование за ‘представителство на интереси’ е достатъчно обхватно и позволява да бъде разгледан именно този подход за взаимодействие между представителите на публичните институции с тези лица“, посочи политологът.
Тя допълни, че това терминологично решение е важно за разграничаването на легитимното застъпничество от корупционните практики: „Използването на термина ‘представителство на интереси’ едновременно позволява да бъдат обхванати всички дейности и в същото време да се избяга от тази негативна конотация, която се даде на думата ‘лобизъм’“.
Въпреки добрата посока, експертът изрази сериозни резерви относно механизма за контрол и регистрация. Според Ваня Нушева идеята регистърът на представителите на интереси да се води от Сметната палата е проблематична, тъй като институцията се натоварва с несвойствени функции за превенция на корупцията, излизащи извън рамките на национален одитен орган.
„Проблематичен е този подход не само защото самият регистър е предвиден да се поддържа от Сметната палата, но той ще трябва да функционира като регистър в една триъгълна схема – от една странна данните, които вписват доброволно субектите, осъществяващи представителство на интереси – те трябва да се регистрират и да вписват данни в регистъра, от друга страна регистърът трябва да извлича данни от сайта на МС, в който всички институции би трябвало да регистрират срещи с лицата, представляващи представителство на интереси, но и със сайта на НС, където би следвало да се публикува информация относно застъпнически лобистки дейности във връзка с разработването на законопроекти“, разясни сложността на процедурата Нушева.
Тя допълни, че в момента липсва друга институция, която да се занимава с превенцията на корупцията, което принуждава законодателя да променя облика на одитния орган.
Освен институционалната рамка, сериозни въпроси повдига и практическото приложение на закона – конкретно кой и на каква база ще определя кои дейности подлежат на регистрация. Според преподавателя от СУ много аспекти на законопроекта се нуждаят от прецизиране.
Законопроектът предвижда създаването на етичен кодекс след приемането на закона, който да регулира поведението на длъжностните лица. Нушева обаче настоява за повече детайли в самия кодекс и по-ясна рамка на санкциите. „По отношение на санкциите, съдържанието и поддържането на регистъра има какво да се каже. Може да се използват редица добри практики на държавите“, смята експертът.
Нушева припомни, че опитите за регулация на тази материя в България датират още от 2002 г., но досега липсата на политическа воля е възпрепятствала приемането на работещ закон. Тя отбеляза, че настоящите действия са резултат основно на външен натиск и препоръки от международни институции.
„Нашият политически елит не демонстрира последователна воля за приемане на подобно законодателство. Първата законодателна инициатива беше през 2002 г. и до момента нямаме закон“, обобщи Ваня Нушева, като изрази скептицизъм, че към момента страната разполага с необходимата среда за реално осветяване на тази дейност.
Общественото обсъждане на предложения законопроект продължава до 2 март.
