Липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка се очертава като едно от най-сериозните предизвикателства пред българския бизнес, което пряко възпрепятства икономическото развитие на страната. Компаниите все по-често са принудени да отказват поръчки поради невъзможност да ги изпълнят в срок, тъй като темповете на роботизация и автоматизация в производството не могат да компенсират острия дефицит на хора.
Ивайло Славов, член на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара, коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че ситуацията се задълбочава, въпреки мерките за внос на кадри от чужбина.
Мащабът на дефицита
Въпреки че през последните години се наблюдава съществен ръст в броя на привлечените работници от трети страни – от 10 000 до сегашните нива, нуждите на пазара остават незадоволени. Основният вариант пред работодателите остава вносът на персонал, което поставя сериозни изпитания пред държавната администрация и социалната система.
„В момента в България работят над 120 000 души от трети страни, но недостигът на работна ръка е около половин милион, а основният вариант е внос, което е сериозно предизвикателство пред държавата. Основната тема е как можем да интегрираме тези хора. В развитите страни делът на чужденците стига до 25, 30 и дори 40%. В България е под 5% и дори под 3%“, подчертава Славов.
Бюрократични пречки и конкуренция
За да се ускори процесът по попълване на свободните работни места, бизнесът настоява за преглед и оптимизация на законовите разпоредби. Сравнението с други европейски държави показва сериозно изоставане в административната ефективност на България. Докато в Полша процедурата за получаване на разрешение за работа отнема около месец и половина, у нас този процес продължава около четири месеца и половина.
Основните държави, от които България успява да привлече работници са: Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдова. Според експертите съществува сериозен нереализиран потенциал във Виетнам, тъй като гражданите на азиатската страна познават България от миналото, а някои от тях вече са работили тук.
Нужда от дългосрочна стратегия
Освен административните пречки, инвеститорите се сблъскват и с липсата на предвидимост в бизнес средата. Често промените в данъците, таксите и регулациите се случват в края на годината, когато корпоративните бюджети вече са финализирани. Прозрачността и върховенството на закона остават ключови теми за чуждестранните компании.
Ивайло Славов е категоричен, че страната се нуждае от спешна и адекватна програма с хоризонт до 2030 г. или 2035 г., която ясно да дефинира приоритетните сфери за развитие на България. Само чрез дългосрочно планиране политиката и бизнесът могат да работят синхронизирано.
„Това търпи сериозна критика от всички големи германски инвеститори. Критиката е справедлива, тъй като много често липсва желание за сериозни реформи“, допълва Славов.