Президентът на САЩ Доналд Тръмп е поканил членовете на първата официална среща на своя новосъздаден Съвет за мир – инициатива, която вече предизвиква сериозни въпроси заради ограниченото международно участие и доминираната от Вашингтон структура.
Един месец след церемониалното подписване на Хартата на Съвета за мир в Давос, Тръмп е изпратил покани до всички държави, присъединили се към инициативата, за участие в учредителната среща във Вашингтон на 19 февруари.
Очаква се основен акцент в дневния ред да бъде бъдещето на Газа след крехкото примирие между „Хамас“ и Израел, както и набиране на средства за възстановяване на разрушената територия. В социалната си мрежа Truth Social Тръмп обяви, че членовете на Съвета вече са обещали 5 милиарда долара за тази цел.
Ограничена подкрепа
От поне 60 поканени държави до момента участие са потвърдили 27. Сред европейските страни само България, Унгария, Албания и Косово са се присъединили като пълноправни членове.
Италия, Кипър, Гърция, Румъния, както и Европейски съюз, са решили да участват като наблюдатели, което означава, че няма да имат право на глас при вземането на решения.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е получила покана, но ще бъде представена от европейския комисар по Средиземноморието Дубравка Шуица. Според говорител на ЕС съюзът има „няколко въпроса“ относно части от Хартата на Съвета – формулировка, която отразява по-широки резерви сред редица държави.
Въпроси за глобалните амбиции
Ограниченото участие и предпазливата позиция на редица страни засилват съмненията дали Съветът за мир може да се утвърди като реална международна платформа или ще остане инициатива, силно зависима от американската външнополитическа стратегия.
Предстоящата среща във Вашингтон ще покаже дали проектът на Тръмп може да привлече по-широка подкрепа – или ще задълбочи разделенията около амбицията на САЩ да създадат алтернативна рамка за решаване на международни конфликти.
