„Mоже би и Вие имате усещането, че напоследък нещо мирише на гнило? И при мен е така. Ако не е едно, то е друго. Коронавирусът живееше по повърхности, докато спря. Маските не вършеха работа, докато започнаха да вършат, а после спряха. Има асимптоматично предаване, само че няма. Ограничителните мерки са ефективни за ограничаване разпространението на вируса, само че не са. Толкова много хора бяха „безсимптомно болни“, докато стана ясно, че ПСР тестовете са страшно неточни, защото никога не са били предназначени да бъдат изпозвани като диагностичен инструмент. Всички са застрашени от вируса, само че не са. Той се разпространява в училищата, само че не. Това написа Джефри Такър за сайта на Американския институт за икономически изследвания.
И така нататък. Ежедневно. Не е чудно, че толкова много хора са престанали да вярват на каквото и да казват „органите на общественото здраве“. В комбина с политическите управници и други автократи, те се заеха да отнемат свободата и правата на хората и очакваха от нас да им благодарим, че ни спасяват живота. По някое време тази година (за мен лично 12 март) животът започна да придобива усещането на дистопичен роман по Ваш избор.
Е, сега имам още едно доказателство, което да добавя към километричната купчина гнилоч. По неизвестни причини Световната здравна организация внезапно промени дефиницията си на основната концепция на имунологията: стадния имунитет. Откритието му е едно от най-големите постижения на науката от 20-ти век, постепенно се появява през 20-те години и след това се усъвършенства все повече през целия век.
Стадният имунитет е много интересно явление, което можете да проследите до биологичната реалност или статистическата теория на вероятностите, както предпочитате. (То със сигурност не е „стратегия“, така че игнорирайте всеки медиен източник, който го описва по този начин.) При емпирично наблюдение, стадният имунитет информира директно и с обяснителна сила, че респираторните вируси са или широко разпространени и предимно леки (обикновена настинка), или много тежки и краткотрайни (SARS-CoV-1).
Защо е така? Причината е, че когато вирусът убие своя приемник, т.е. колкото пo-често това се случва, толкова по-малко вирусът се разпространява. Ако вирусът не убие своя приемник, той може да бъде предаден на другите по всички обичайни начини. Когато се заразите с вирус и се преборите с него, имунната Ви система кодира тази информация по начин, който изгражда имунитет срещу него. Когато това се случи с достатъчно хора (и всеки случай е различен, така че не можем да поставим ясна цифра, особено при т.нар. кръстосан имунитет), вирусът губи своето пандемично качество и става ендемичен, което ще рече предсказуем и управляем. Всяко ново поколение добавя към тази информация, бъдейки изложено на вируса.
Това е, което наричаме вирусология / имунология 101. Това е, което четем във всеки учебник. Преподава се по клетъчна биология в 9 клас през последните 80 години. Да наблюдаваме процесите на този еволюционен феномен е прекрасно, защото увеличава уважението ни към начина, по който човешката биология се е приспособила към присъствието на патогени без абсолютно да се побърка.
И откриването на тази динамика в клетъчната биология е основна причина общественото здраве да стане толкова добро през 20 век. Запазвахме спокойствие. Управлявахме вирусите с медицински специалисти: взаимоотношения лекар / пациент. Избягвахме средновековната тенденция да тичаме наоколо с пламнала коса, а по-скоро използвахме рационалност и интелигентност. Дори Ню Йорк Таймс признава, че естественият имунитет е мощен защитен механизъм срещу Ковид, което не е никак изненадващо.
Докато един ден тази странна институция, наречена Световна здравна организация – някога прославила се заради ролята си в премахването на едрата шарка – изведнъж не реши да изтрие всичко, което току-що написах, от основите на клетъчната биология. Тя буквално промени науката с известния ни от социализма съветски похват. СЗО премахна с клавиша за изтриване всяко споменаване на природен имунитет от уебсайта си. Дори предприе допълнителна стъпка, като всъщност неправилно характеризира структурата и функционирането на ваксините.
За да ми повярвате, ще се опитам да бъда възможно най-точен. Ето снимка от уебсайта на СЗО от 9 юни 2020 г. Тук можете да видите следното.
„Стаден имунитет е индиректно предпазване от инфекциозна болест, което се получава, когато населението има имунитет – или чрез ваксиниране или развито в следствие на предишна инфекция. Това означава, че дори хора, които не са били заразени, или такива, при които инфекцията не е предизвикала имунен отговор, са защитени, защото хората около тях, които имат имунитет, могат да служат като буфер между тях и заразен човек. Прагът за създаване на стаден имунитет при Ковид е все още неизвествен.“
Това е доста точно като цяло. Дори твърдението, че прагът „все още не е ясен“, е вярно. Съществува кръстосан имунитет срещу Ковид в следствие на други видове коронавируси, както съществува и Т-клетъчна памет, която допринася за естествения имунитет.
Някои оценки на този праг на стадния имунитет са едва 10%, което е далеч от модела за вирусен имунитет от 70%, считан за стандарт във фармацевтиката.
Реалният живот е значително по-сложен от моделите в икономиката или епидемиологията. Предишната дефиниция на СЗО е солидна, макар и малко в „поп-жанра“.
На снимката от 13 ноември 2020 г. обаче четем следното обяснение, което по някакъв начин претендира, че хората изобщо нямат имунна система, а по-скоро разчитат изцяло на голямата фарма, която да инжектира неща в кръвта им.
„Стаден имунитет, още известен като имунитет на населението, е концепция, използвана при ваксиниране, при която населението може да бъде защитено от определен вирус, ако е постигнат прагът на ваксинирането. Стаден имунитет се постига чрез предпазване на хората от вируса, а не чрез излагане на него.
Ваксините тренират нашата имунна система да развива антитела, точно както ако сме изложени на заболяването, но – от съшествена важност – ваксините работят без да ни разболяват. Ваксинираните хора са защитени от заболяването.
Колкото повече хора се ваксинират, толкова по-малко хора хора остават незащитени и има по-малка възможност за предаване на патогена от човек на човек. Намаляване на възможността патогенът да циркулира в обществото предпазва тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради други сериозни здравословни проблеми. Това се нарича „стаден имунитет“.“
С това обяснение Световната здравна организация заличава цялата история на човечеството в неговия деликатен танц с патогените. От тук можем ясно да разберем, че всички ние сме просто празни листи хартия, върху които фармацевтичната индустрия да се подпише.
С тази промяна СЗО на практика игнорира и дори унищожава 100-годишния медицински напредък във вирусологията, имунологията и епидемиологията.Това е напълно ненаучно – промоция на ваксинната индустрия, отговаряща напълно на конспиративните теории за ролята на СЗО в тази пандемия.
Още по-странно е твърдението, че ваксината предпазва хората от вирус, вместо да ги излага на него. Невероятното в това твърдение е, че ваксината действа именно като „подгрява“ имунната система чрез излагане на вируса. Защо имах нужда да напиша тези думи и аз не знам. Това е известно от векове. Просто няма начин медицинската наука да замести напълно човешката имунна система. Mоже просто да я манипулира чрез метода, който по-рано наричахме инокулация.
Разбирайте това както искате. Това е знакът на времето, в което живеем. В продължение на почти цяла година медиите ни казват, че „науката“ изисква да се съобразяваме с нейния диктат, който противоречи на всеки принцип на либерализма, всяко очакване, което сме развили в съвременния свят, че можем да живеем свободно и с установени права. „Науката“ взе връх и нашите човешки права бяха отхвърлени. И сега „науката“ всъщност изтрива собствената си история, ретушира това, което е знаела преди и го заменя с нещо заблуждаващо в най-добрия случай и явно фалшиво в най-лошия.
Не мога да кажа точно защо СЗО направи това. Предвид събитията от последните девет или десет месеца обаче е разумно да се предположи, че става въпрос за политически игри. От началото на пандемията онези, които промотират ограничителните мерки и истерията около коронавируса, се противопоставят на идеята за естествен стаден имунитет и вместо това настояват, че трябва да живеем затворени, докато не се разработи ваксина.
Ето защо декларацията от Грейт Барингтън, която е написана от трима от най-изявените епидемиолози в света и се основава на принципите на стадния имунитет като начин за защита на уязвимите и минимизиране на вредите за обществото, беше посрещната с такава отрова. Сега виждаме и СЗО да се поддава на политически натиск. Това е единственото рационално обяснение за промяната на дефиницията на стадния имунитет, която съществува от един век.
Науката не се е променила – само политиката се промени. И точно затова е толкова опасно и смъртоносно да подлагаме управлението на вирусите на политическите сили. В крайна сметка науката също се поддаде на двуличния характер на политиката.
Когато съществуващите учебници, използвани от студентите, противоречат на последните официални изявления на властите по време на криза, в която управляващата класа очевидно се опитва да завземе постоянна власт, имаме проблем.“
