Скоро избирателите ще дадат своята оценка. Каквито и слабости и грешки да сме допуснали, не допуснахме страната ни да се отклони от пътя на демократичните държави. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в декларация.
- Реклама -
Поводът бе, че днес се навършават 142 години от откриването на Учредителното събрание в Търново през 1879 г.
„Това е рождената дата на българския парламент. Важна дата за възстановената българска държава, за нейното изграждане, управление и развитие. Той събира в старопрестолния град представителите на българския народ от всички краища на България, които ясно съзнават важността на своята мисия. В залата е имало остри сблъсъци, ожесточени спорове и противопоставяне, но и обединение в името на Родината“, посочи Караянчева.
В Учредителното събрание – дали по избор или според длъжността, влиза елитът на тогавашната българска нация. Според някои изследователи във Велико Търново се събират 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234.
Сред депутатите преобладават представителите на интелигенцията – учители, лекари, адвокати, публицисти. Две трети знаят френски език, а половината владеят и други езици. 63-ма от делегатите са взели участие в различни форми на революционните борби (революционни комитети, въоръжени чети и др.), а също и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) Повече от половината от народните представители към момента на учредяването на събранието заемат постове в администрацията на Временното руско управление.
За председател на Учредителното събрание единодушно е избран бившият Български екзарх и митрополит на Видин Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Скоро избирателите ще дадат своята оценка. Каквито и слабости и грешки да сме допуснали, не допуснахме страната ни да се отклони от пътя на демократичните държави. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в декларация.
- Реклама -
Поводът бе, че днес се навършават 142 години от откриването на Учредителното събрание в Търново през 1879 г.
„Това е рождената дата на българския парламент. Важна дата за възстановената българска държава, за нейното изграждане, управление и развитие. Той събира в старопрестолния град представителите на българския народ от всички краища на България, които ясно съзнават важността на своята мисия. В залата е имало остри сблъсъци, ожесточени спорове и противопоставяне, но и обединение в името на Родината“, посочи Караянчева.
В Учредителното събрание – дали по избор или според длъжността, влиза елитът на тогавашната българска нация. Според някои изследователи във Велико Търново се събират 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234.
Сред депутатите преобладават представителите на интелигенцията – учители, лекари, адвокати, публицисти. Две трети знаят френски език, а половината владеят и други езици. 63-ма от делегатите са взели участие в различни форми на революционните борби (революционни комитети, въоръжени чети и др.), а също и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) Повече от половината от народните представители към момента на учредяването на събранието заемат постове в администрацията на Временното руско управление.
За председател на Учредителното събрание единодушно е избран бившият Български екзарх и митрополит на Видин Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов.
