Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
- Реклама -
В деня на обявяването на бунта тя развява флага редом до Георги Бенковски.
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище.
В ученическите си години Райна е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината.
Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва.
Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България.
Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език.
Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания.
Умира на 61-годишна възраст в София на 29 юли 1917 г.
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
- Реклама -
В деня на обявяването на бунта тя развява флага редом до Георги Бенковски.
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище.
В ученическите си години Райна е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината.
Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва.
Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България.
Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език.
Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.
За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания.
Умира на 61-годишна възраст в София на 29 юли 1917 г.
